Николя Бёгле - Заговорът

Дори камерата остана неподвижна, като че ли папата бе все още там, в кадър, докато главата му отхвръкна назад, а от шията му бликна фонтан кръв. Втрещен от картината, на която стана свидетел, Кристофър чу ужасените крясъци на тълпата, която панически искаше да побегне от площада. Мъжете от службата по сигурността изскочиха на балкона и издърпаха навътре двамата духовници, които все още се намираха там.

Коментаторът на събитието не намираше думи. След като възкликна „Боже мой!“, и той като всички бе онемял от вцепенение. Около него в студиото се чуха викове. Принуден да застане отново пред микрофона, той изпелтечи няколко думи, описващи ужасяващата ситуация, като се мъчеше сам да повярва в това, което се бе случило, и обясняваше, че папата е станал жертва на стрелба, както изглежда — в главата, и че Ватиканът е завладян от всеобщ смут.

Кристофър пребледня и сложи ръка пред устата си. Първоначално бе неспособен да мисли, а после усети как у него се надига ужасяващ страх, че нещо се е случило със Сара.

— По дяволите! — извика той, като едва се сдържа да не хвърли телефона си на земята.

Изминаха десетина минути, а Кристофър продължаваше да гледа директното предаване, като постоянно сменяше телевизионните канали и търсеше информация за случилото се. Изведнъж от студиото се разнесе трагичният глас на водещия:

— Научаваме, че папата е починал от раните си. Причината за смъртта му е куршум в главата, изстрелян, както изглежда, от голямо разстояние. Простете ми, но и на мен, както и на вас, ми е трудно да повярвам. За момента нямаме потвърждение кои са отговорни за това убийство. Повтарям: кардинал Клещински, който току-що пое поста на папа под името Павел VII, е мъртъв.

Кристофър се опита да се обади на Сара, но попадна на гласовата ѝ поща. Позвъни в управлението в Осло. Свързаха го с директора на „Крипос“, който го информира, че няма никакви новини от инспектор Сара Геринген и че не знае дали тя е във Ватикана. Изминаха четиридесет минути във водовъртежа от паника и несигурност.

И тогава след нечуваното последва немислимото. Появи се потресаващ образ. Една от камерите се приближи към мъжете от специалните служби, чиито лица бяха с маски. От една сграда те извеждаха с невероятна грубост човек с наведена надолу глава.

Сърцето на Кристофър бе пронизано от ледено острие и той за малко не изгуби съзнание. Рижата коса на Сара се мяташе наляво и надясно, а командосът я принуждаваше да тича, за да влезе час по-скоро в блиндираната кола.

В долната част на екрана се появи надпис: … заподозряна, която вероятно вече е признала, че е извършила убийството на папата.

Когато я качваха отзад в колата, миг преди блиндираните врати да се затворят, Кристофър за кратко мярна лицето на Сара. Той не забеляза по него нито страх, нито някакво безумно излъчване. Изражението на Сара го ужаси. Това не беше жената, която Кристофър познаваше. До такава степен бе неузнаваема.

— Татко!

Кристофър стоеше като ударен от гръм и най-напред не чу гласа на сина си. Усилието, което трябваше да направи, за да смени изражението на лицето си, докато се обръщаше, му струва толкова много енергия, че когато Симон се хвърли в ръцете му, той усети пристъп на гадене.

Стори му се, че ще повърне, но като по чудо допирът с детето му донесе такова щастие, че вече нищо нямаше значение за него. Откъде дойдоха тези даряващи го с топлина лъчи и импулси, когато усети до себе си тялото на Симон? Как бе могъл толкова дълго да се лишава от него?

— Скъпи мой, толкова съм щастлив, че те виждам! — каза той, докато гърлото му се свиваше повече, отколкото би искал.

— Я гледай ти! — възкликна Симон, като видя, че Кристофър се опитва да скрие сълзите си.

Гледаха се един друг и без да поиска каквото и да било обяснение, Симон здраво прегърна Кристофър.

— Малко съм уморен, миличък, пък и нали знаеш, че понякога човек плаче и от щастие.

Без да изпуска раменете на мъжа, който му бе станал баща, Симон отстъпи и погледна Кристофър право в очите. Усмихна се, но не с усмивка на дете, което можеш да излъжеш. Наклони глава и я сложи на рамото на баща си.

— Ами Сара кога ще се върне? — попита той с отчаян тон.

Кристофър се боеше от въпроса, който Симон рано или късно щеше да зададе. На практика той се бе върнал, но можеше да поднесе на сина си само лоши новини, при това след като му бе обещал сигурен и щастлив семеен живот. Сърдеше се на себе си, че ще му причини толкова страдания, и с изненада откри, че се сърди и на Сара. Раздразнен, че се е поддал на слабостта си, той се стегна и събра цялата си смелост, за да излъже Симон за последен път.