Николя Бёгле - Заговорът

Сара вътрешно кипеше, докато слушаше тези коментари. Как кардиналите са могли да постъпят така назадничаво, избирайки този човек?! Но въпреки всичко тълпата от предани вярващи изглеждаше изпаднала в екстаз пред новия папа, който малко по малко щеше да покори жените и отново да ги постави насила под мъжка доминация.

Но къде бе Людмила? Кога щеше да направи изявлението си? Кога най-накрая щеше да отдаде справедливост на половината човечество, там, пред камерите от цял свят, насочени към балкона?

— Кога? — изрева Сара, обзета от бесен гняв, а нахлуващата в душата ѝ омраза смразяваше кръвта във вените ѝ.

Хвърли поглед към убиеца и зае мястото си до прозореца. Стори ѝ се, че вижда женска фигура в оптическия мерник. Да, зад една от грамадните кадифени завеси, които падаха зад балкона, в сянката, наистина имаше жена. Сара мярна напрегнатото ѝ лице и си отбеляза, че жената е нащрек.

— Хайде, Людмила, давай! — прошепна Сара. — Сега е моментът…

Съсредоточена върху русокосата жена, Сара видя как тя пъха ръка под дрехата си.

— Да — прошепна Сара. — Направи го. Аз бдя. Отдай справедливост за всички ни.

На балкона Светият отец вдигна двете си ръце, за да смири тълпата. Искаше тишина. Щеше да произнесе първите си думи. Шумът от множеството постепенно стихна. Русокосата жена зад завесата понечи да излезе от скривалището си и да тръгне към папата.

С око, приковано в мерника, Сара затаи дъх. Внезапно две ръце сграбчиха жената с русите коси и я изтеглиха брутално назад. Тя явно протестираше на висок глас и Сара видя как дори папата обърна глава назад. Но младата жена изчезна, сякаш бе отведена manu militari 55 55 С твърда ръка (лат.). — Бел.прев. далеч от папата.

— Не, не! — извика Сара. — Не това!

Папата изглеждаше смутен.

„А, като че ли нещо се случи на балкона — обясни журналистът по радиото с неспокоен глас. — Една личност, която се опитваше да се добере до новия папа, бе отстранена. Надявам се, че не става въпрос за нищо сериозно и че положението е под контрол… Така изглежда. Папата най-сетне ще може да се изкаже.“

— Нямаше нужда… да се намесвам. Тя дори не успя да убие папата… — Убиецът промълви тези думи на един дъх и Сара разбра, че звукът от слушалките ѝ е бил толкова силен, че той е чул всичко.

Беше разтревожена, в гърдите ѝ бушуваше гняв. Не, те не можеха да спечелят още веднъж. Не и след усилията, които Катрина, Ада и Людмила бяха положили, за да събудят света! Немислимо бе!

— Ето защо мъжете управляват света… инспекторке… Жените се провалят във всяко голямо нещо, което предприемат…

Сара би искала да отмине с презрение тези думи, но не успя да сдържи яростта си. Дойде ѝ в повече. Беше издържала дотук, като се надяваше, че Людмила ще представи третото откритие. Беше запазила самообладание и се държеше професионално, защото смяташе, че в края на разследването ѝ справедливостта ще възтържествува.

— Твърде късно е… инспекторке… Вие се провалихте, ние спечелихме. Самата природа ви напомня кое място е отредено за вашия пол…

Отровата на убиеца се вля във вихъра от мисли, които владееха ума на Сара. Тя разяде устоите на разума ѝ, прати по дяволите инспекторката професионалистка от Осло и отвори път единствено на гнева, който не бе престанал да расте и да се трупа от началото на разследването. Тя вече беше само жена на ръба на нервна криза, виждаше всички тези мъже, облечени в свещенически одежди, които проповядваха доброжелателство, но официално отхвърляха половината от човечеството. Тя чуваше как в главата ѝ кънти проклятието на Ева, набито като с чук в главите на всички, в това число и на децата, и показалецът ѝ бавно докосна спусъка на пушката.

Притисна приклада към рамото си, наклони глава и потърси през мерника мишената, като леко раздалечи краката си за повече устойчивост. Имаше властта да сложи край, макар и временен, на непрестанното потискане на жените в Църквата. Тя можеше да изпълни задачата, която Людмила не успя да доведе докрай: да елиминира този папа, който щеше да допринесе още повече за влошеното положение на жените. Впрочем тя имаше нещо повече от възможност — имаше отговорност. В името на всички жени. Дори с риск за живота си!

С пресъхнало гърло Сара си помисли за Кристофър и осъзна нещо, което досега не искаше да признае пред себе си. Цялата жестока истина избликна пред очите ѝ: той бе разбрал, че съществуване редом до нея никога нямаше да е съзвучно със сигурността и спокойствието, които искаше да предложи на Симон.