Николя Бёгле - Заговорът

— Andate! 51 51 Разкарайте се (итал.). — Бел.прев.

— No capito, inglese 52 52 Не разбирам, англичанин съм. — Бел.прев. … — викна Стиг Анкер, като вдигна ръката си с телефона, от който се чуваше гласът на някакъв дерящ гърлото си журналист.

Войникът рязко му направи знак с ръката си да се оттегли, а в това време Стиг Анкер изпусна сълзотворния газ от капсулата, задържайки дишането си. После се отдръпна встрани, като мърмореше на английски, че италианците са невъзпитани. Престори се, че се отдалечава, а всъщност се скри зад вратата, за да вземе чантата си със снайперистката пушка.

В мига, в който охранителят се закашля, преди още да разбере какво става и да повика помощ, Стиг нахлу във входа и хукна нагоре по стълбите. В ръката си държеше боен нож. За по-малко от три секунди заби ножа в корема на войника, чието лице бе обляно от сълзи, а тялото — разкъсвано от кашлица.

Стиг задържа тялото, докато падне, за да не вдигне шум, и тръгна напред. Отвори със замах вратата на таванското помещение. Полицаят на пост пред единствения прозорец се обърна и успя само да извади пистолета си от кобура. Стиг сграбчи дулото с лявата си ръка, изтръгна го от ръката му, а с дясната го удари силно по ухото. Полицаят бе обезоръжен и замаян. Убиецът го удари в лицето, сграбчи го за ръката и го изхвърли надолу по стълбите. Чуха се няколко удара на тялото в стъпалата и после зловещ трясък.

Стиг извади снайперистката пушка от чантата, постави заглушителя, закрепи я върху поставка срещу широко отворения прозорец, зареди я и нагласи оптическия мерник.

Сара се подвоуми за миг как да постъпи. Върна се безшумно по стъпките си, вдигна празната бутилка от бира и я запрати с всичка сила оттатък човека, който стоеше пред входа на сградата. Той трепна и се извърна към шума. Сара притича бързо до него. Когато чу стъпките ѝ зад гърба си, той се обърна кръгом. Тя се хвърли върху него и му нанесе саблен удар в гърлото. Мъжът се преви на две. От удара в трахеята бе неспособен да диша, а още по-малко — да говори. Тя хвана гърлото му с лявата си ръка, а с дясната го удряше по тила. След секунди мъжът загуби съзнание. Тя го остави да се свлече на земята, все едно че бе парцален манекен. Облегна го на стената, като остави телефона в ръката му. Претърси го, но не намери никакво оръжие.

После разгледа близките сгради с неравни жълти стени и избра най-високата от тях. Безшумно се приближи до входа ѝ, прилепи се към стената, бутна вратата с върха на пръстите си. Бързият оглед разкри тесен коридор, в края на който се виждаше дървено стълбище. В краката ѝ лежеше безжизнен човек в камуфлажната униформа на италианските специални служби. Опита се да напипа пулса му, но човекът бе мъртъв.

Напълно убедена, че се намира на точното място, Сара тръгна по коридора. Усети щипане в гърлото и очите. Очевидно сълзотворен газ. Предпазливо постави крак на първото стъпало, намали звука на радиото в слушалката си, но продължи да следи коментарите за развитието на събитието, за да знае точно кога би се намесил убиецът.

„И така — Habemus papam ? Имаме ли папа? Със сигурност. Но кой е той? Ще узнаем след няколко минути… А за момента един мъж плаче. Защото в малка стаичка до капелата, състояща се от девет квадратни метра, наречена «Стаята на сълзите», традицията изисква новият папа в продължение на няколко мига да даде воля на чувствата си и да осмисли огромната отговорност, която току-що е поел да носи на гърба си 53 53 В стаичката са и папските шивачи, донесли дрехите, и няколко монахини, които с игла и конец нанасят последните поправки по тях. Всичко е шито на ръка. Чак след това папата остава сам. — Бел.прев. .“

Сара се придвижваше предпазливо като хищник, като замираше при най-малкия риск вековната дървена стълба да проскърца. Внезапно главата ѝ докосна нечия ръка. Ръката бе неподвижна. Тяло на мъж в полицейска униформа бе проснато насред стъпалата, с лице към земята. В същия миг чу гласове. На улицата имаше хора, които пееха с цяло гърло. Сара се възползва от шума, за да измине бързо още няколко метра.

Стигна до площадката. Стоеше приведена, опряла ръце върху най-горното стъпало. Пред нея имаше затворена врата. Тя гъвкаво се придвижи до вратата и погледна през ключалката.

Убиецът лежеше пред прозореца с леко раздалечени крака за повече устойчивост. Притискаше към рамото си приклада на поставена на стойка пушка с оптичен мерник. Сара веднага разпозна модела, описан от Джейкъб. Стаята, в която се намираше убиецът, изглеждаше малка, но в нея все пак бяха намерили място за бюро и стол.