Николя Бёгле - Заговорът

— Ама това е на повече от километър от балкона…

— Ако има DAN.338 48 48 Модел снайперистка пушка. — Бел.прев. , може да стреля точно до хиляда и двеста метра. Изпратих ти файл с параметрите на оръжието му.

— Хиляда и двеста метра?

— Ами да, напреднахме, откакто ти напусна армията. Това ще му позволи да застане в позиция извън периметъра на максимална сигурност, където ще са разположени по-голямата част от постовете и специалните сили.

— Добре. Благодаря, Джейкъб.

— Не съм ти казал и дума.

— Естествено.

Сара затвори телефона и прегледа бегло информацията. Файлът потвърждаваше казаното от Джейкъб и добавяше, че с оръжието се работи просто и лесно.

Сара каза на шофьора да я закара до улицата, намираща се на стотина метра от мястото, където отиваше.

— Може ли да увеличите звука на радиото?

Коментаторите говореха само за избора на папа и обясняваха, че кардиналите заседават вече четири часа. Вече се очаквало да видят черния пушек от комина, в случай че не са постигнали мнозинство, или белия, ако стотината високопреосвещенства успеят да посочат очевиден победител.

Сара нервно погледна смартфона си. Имаше още четиристотин метра до целта ѝ.

— Veloce! 49 49 Бързо (итал.). — Бел.прев. — нареди тя, припомняйки си отдавнашните познания по италиански.

— Si, si!

Таксито ускори ход. Шофьорът натискаше клаксона, стряскайки пешеходците, които вървяха по платното вместо по тротоара. По радиото журналистите се опитваха да правят прогнози и гласовете им издаваха голямо напрежение.

— Non posso procedere, signora! 50 50 Не мога да продължа нататък, госпожо (итал.). — Бел.прев. — възкликна шофьорът.

Сара осъзна, че не могат да продължат. Рискуваха да блъснат пешеходците, които бяха заели цялото платно. Погледна смартфона си, запомни пътя, който ѝ оставаше да измине, плати на шофьора, както се бяха уговорили, и след миг се смеси с тълпата. Продължи да върви срещу хората, като закачи слушалката на ухото си, за да следи емисията на радиото, което излъчваше на френски език. На всеки ъгъл виждаше карабинери, които бяха на нокти още с обявяването на предстоящия избор на папа. За сметка на това туристите възприемаха събитието като празник и някои от тях намираха повод да изпият повечко бира.

Навигаторът ѝ посочи малка улица вляво, която се отдалечаваше от главната артерия и не бе толкова многолюдна. Сара бе само на осем минути от показаното върху картата червено кръстче. Сърцето ѝ ускори ритъма си. Мускулите ѝ леко се напрегнаха, подобно на спортист, който се готви за старт. В слушалката се смесиха гласовете на коментаторите в студиото, които правеха анализите и прогнозите си, и репортерите от мястото на събитието, които се опитваха да опишат атмосферата на площад „Свети Петър“.

Срещна само един-двама минувачи, потънали в мислите си, и зави в уличката пред едно кафене. Трима младежи бяха седнали до една маса с протегнати разкрачени крака. Те впиха настойчиви очи в Сара.

— Lo sai che sei mica male per essere una donna?

Сара не говореше италиански, но разбираше доста добре езика. Думите, който чу, че не била за изхвърляне, я принуждаваха да разпилее енергия и да загуби самоконтрол, които би предпочела да запази за предстоящото изпитание.

— Stronzetta dai capelli rossi!

Пренебрегна факта, че я нарекоха „червенокоса кучка“ и продължи пътя си. Зад гърба си чу хихиканията, подсвиркванията и вулгарните им думи. Всичко, което бе научила за мъжката доминация по време на сегашното си разследване, нахлу в съзнанието ѝ като отприщила се вода, която събаря язовирна стена. А освен това усещането за несправедливост, което тя като жена познаваше от години, пробуди студения ѝ инстинктивен гняв, който дремеше в подсъзнанието ѝ.

Обърна се и се върна по стъпките си към тримата подиграващи ѝ се младежи, които нямаха време да се изненадат. Смаза крака на първия с пета, а с коляно го ритна под брадата. Когато вторият и третият се надигнаха, за да я нападнат, тя блокира атаката на единия, като изви ръката му и хвърли жалкия юначага върху приятеля му. И двамата паднаха на земята, а тя им заби по един ритник между чатала. После хвана здраво главите им и им прошепна:

— Никога повече не се отнасяйте с жена така, както с мен. Никога.

Пусна главите им върху асфалта и бутна първия, който държеше кървящия си нос, така че да падне заедно със стола си.

Обърна им гръб и продължи. Когато адреналинът ѝ спадна малко, Сара помисли за всичко, което бе чула за феминистките. За всички критики към тях, в това число и произлизащите от жени, които ги намираха твърде крайни, твърде насилнически, твърде ангажирани, осъждаха битката им с мъжете и оценяваха действията им като недокрай премерени. Известно време дори бе мислила, че феминисткото движение е прекалено напористо. Само че година след година, а особено от момента, в който Кристина Хагебак ѝ бе отворила очите за хитрините на извратените типове, стремящи се към мъжка доминация, тя си задаваше въпроса до каква степен потиснатите жени можеха да установят справедлив ред, без да използват насилие. Защото по принцип, след като групата, която доминира, използва насилие срещу групата на потиснатите, как биха могли последните да се освободят без сблъсък?