Николя Бёгле - Заговорът

Кардинал Клещински бе сред последните в процесията. Той коленичи пред папата. София дебнеше този момент с хищността на котка, втренчила поглед в някоя птица. Различи без усилие погледите, които си размениха двамата мъже. После кардинал Клещински се изправи и на свой ред прекрачи прага към капелата на капелите — Сикстинската.

София се промъкна покрай стените на царствената зала, навела глава, за да не гледа гигантските фрески, които ги покриваха. Тръгна по стъпките на последния кардинал и го последва в тесния коридор. Колкото и привилегирована да бе обаче, пътят ѝ свършваше пред входа на светилището, изрисувано за вечността от Микеланджело. Можа за миг да зърне тавана, където божественият пръст се протягаше към неговото мъжко създание — Адам. Стисна ножа и направи всичко възможно да избегне погледа на префекта на Папския дом, който презрително ѝ направи знак да се отдалечи.

Пещерата затвори тежките си порти и катинарът щракна. София чу думите Cum clave 47 47 (Заключено) с ключ (лат.). — Бел.прев. . Гласуването можеше да започне. Ако всичко се развиваше по план, съвсем скоро кардинал Клещински щеше да бъде избран за новия папа. Тогава София щеше да го придружи до балкона, където най-сетне щеше да се случи това, на което бе посветила живота си.

Самолетът на Сара се приземи в 17 часа и 50 минути. Необичайна трескавост владееше римското летище, откакто светът очакваше избирането на новия папа. Пътниците буквално атакуваха полетите за Рим, а персоналът на летището изпитваше невероятни трудности да направлява потока от пристигащи хора. Всички телевизионни канали повтаряха до втръсване картини от площад „Свети Петър“ и показваха хилядите богомолци, по чиито лица се четеше нетърпение, надежда и дори блаженство.

Сара разблъска доста пътници, вперили очи в екраните на телефоните си, докато си проби път до такситата. Не си направи труд да се извинява. Пред опашката от чакащи тя размаха значката си на инспектор и полицаят, натоварен да следи за реда, веднага ѝ съдейства да наеме такси.

— Карайте към Ватикана! Ако ви глобят, аз съм насреща! — каза тя и отново размаха значката си, този път пред шофьора на таксито, заедно с банкнота от двеста евро, с условието да пристигнат там за по-малко от тридесет минути.

— Si, signora!

Таксито потегли като ураган, едва не блъсна една двойка, която пресичаше непредпазливо, и без шофьорът му да задава въпроси, пое по платното, запазено за линейките, полицията и пожарникарите.

След по-малко от петнадесет минути пресякоха центъра на Рим на път за Ватикана. Като видя заплашителния пояс на Колизеума, през чиито руини проникваше зимното слънце, Сара с изненада си даде сметка, че си представя как двамата с Кристофър го посещават, хванати за ръце. Ето, Кристофър ѝ представя оживлението на гладиаторските битки и ѝ обяснява всички туристически забележителности, води я на Палатинския хълм, чиито очертания се забелязват в далечината, до руините от дворците на знатните римляни, а после заедно крачат по павираните някога улици на Форума — там, където между два анекдота за римското всекидневие тя ще му открадне една целувка и ще прошепне в ухото му обещание, от което той ще се изчерви.

След краткото замечтаване сърцето ѝ се сви, като че ли видението, което трябваше да бъде план за бъдещето, се превръщаше само в бледа надежда, засенчена от съмнението. Остави Кристофър да замине за Осло, без да каже и дума, като че ли това бе съвсем нормално. Тя разбираше много добре защо той отива при Симон. До този момент тя бе изпитала безграничната им любов и безкрайното им взаимно отдаване. Кой мъж щеше да последва жена си в подобно приключение, презирайки страха и рисковете за собствения си живот? Само че сега, колкото и банално да бе отпътуването на Кристофър, то ясно и категорично разкриваше, че неговата любов към нея не е безгранична. Границата бе неговата отговорност към Симон.

Внезапно я обзе страх. Ами ако Кристофър не се върне при нея? Ако реши, че сигурността и добруването на Симон са несъвместими с бурния живот, който тя водеше?

Надигащото се у нея безпокойство бе прекъснато от почукването за получено съобщение на телефона ѝ. Файлът зае целия екран. Беше карта, върху която бе обозначено малко червено кръстче. След миг Сара вдигна телефона, за да отговори на входящо повикване.

— Аз съм — чу тя мъжки глас. Позна своя човек от Осло, снайперист от армията. — Ако оня тип е наистина на ниво и е способен да се прицелва от много далечно разстояние, ще застане там, където съм поставил кръстчето.