Николя Бёгле - Заговорът

— Няма да пристигнем навреме — мърмореше през зъби Сара на задната седалка на таксито, с което тръгнаха към Лайпциг.

— Изборът може да продължи дни наред… и бъди сигурна, че предвид процедурата първите резултати ще са ясни най-малко след осем часа.

Сара гледаше, без да вижда, уличките на Йена. Усещаше на раменете си смазваща тежест. През четирите часа, прекарани в полицейското управление, адреналинът ѝ, който я бе поддържал до този момент, бе спаднал. Имаше време да помисли и да установи с тъга провала на разследването си. Двете жени, които убиецът бе възнамерявал да екзекутира, за да ги накара да замълчат, бяха мъртви, без да оповестят разкритията си. Противниците на Ета, Ада и Людмила и на всички жени бяха постигнали две трети от зловещата си цел. В гърдите ѝ се надигна глух гняв срещу самата нея. Смяташе, че е по-силна от врага си и че единствено тя можеше да сложи край на тази сеч, изпълнена с омраза към жените. Просто трябваше да се заобиколи с още членове на полицията, да работи в екип и да увеличи шансовете си да спре убиеца и неговите съюзници. Във всеки случай трябваше поне да опита.

Искаше да обясни това на Кристофър, но стомахът ѝ тревожно се свиваше при мисълта, че няма да успее да спаси Людмила.

— Как да работиш със службите в Осло, след като знаеш, че Йенс Берг е в играта? Невъзможно е…

— Може би трябваше да отделя време, за да привлека някои колеги, които познавам добре и на които имам доверие.

— Престани, Сара! Та ти нямаше време! А и беше твърде рисковано! Ти направи каквото трябваше, само че…

— Само че дотук се провалих в най-важното за бъдещето на всички ни разследване… Ти прочете и чу също като мен какво трябваше да бъде оповестено. Нещо революционно и нещо крайно необходимо! Тези жени трябваше да бъдат изслушани от възможно най-голям брой хора.

— Враговете им са много и са добре организирани. Подготвяли са действията си от дълго време. Съсредоточи се върху следващия и последен етап и…

— Не може ли да карате по-бързо? — Сара изведнъж се раздразни от шофьора на таксито и удари по облегалката.

Германецът не разбра думите на жената, но осъзна, че тя е недоволна от нещо и заключи, че не одобрява шофирането му. Предпазливо увеличи скоростта.

Кристофър мълчеше, онемял от изненада. При повечето от двойките подобна смяна на настроението щеше да изглежда нормално. Само че той досега не бе виждал Сара да губи самообладание по този начин, а още по-малко да се заяжда с някой, който няма нищо общо със ситуацията, в която се намират. Стори му се, че забелязва леко агресивна страна у партньорката си.

Сара си даде сметка за това и вдигна ръка, за да се извини.

— Съжалявам… Не знам какво ми става — каза тя, като гледаше Кристофър с виновен вид. — Досега не съм си изпускала нервите така. Това разследване… Имам усещането, че предавам всички жени, че се провалям. И тази мисъл ме обсебва.

— Добре — успя да каже Кристофър, който полека-лека преодоля изненадата си. — Най-добре е да помислим за това, което ще се случи оттук насетне. Съгласна ли си?

— Дори не знам къде и кого да търся в „Свети Петър“ в Рим.

— Нека поразсъждаваме малко. И като начало да помислим откъде идва псевдонимът на Людмила. Знаем в коя област да търсим.

Кристофър взе телефона си и пусна в търсачката „Людмила“ и „папата“. Отговорът бе мълниеносен… Людмила Яворова, осемдесет и пет годишна, до този ден единствената жена, ръкоположена за свещеник.

Сара, която бе облегнала глава на стъклото, моментално се изправи.

— Жена свещеник? Не знаех, че това е възможно.

— И аз не знаех тази история. Почакай!

Кристофър продължи да чете, а после резюмира прочетеното:

— Случило се е през 1970 година, по време на комунистическия режим в Чехословакия, в тайната католическа църква. Един епископ на име Феликс Мария Давидек наистина е ръкоположил за свещеник в енорията си жена — Людмила Яворова. Людмила е запазила мълчание до 1995 година, когато е решила да разкрие истината за своя статус на свещеник. От Ватикана веднага заявили, че ръкополагането е невалидно и напомнили, че католиците трябва да се съобразяват с доктрината, позволяваща само на мъжете да стават свещеници, и че тя е неизменна. Смята се, че и други жени са били ръкоположени по онова време, но само Людмила се е решила да проговори.

— И ти… смяташ, че Людмила от Кръжеца ще се опита да стане папа? Но това няма никакъв смисъл!

— Ета ще събуди града, Ада ще възпламени науката, а Людмила ще обедини всички. Последната част от изречението наистина има връзка с волята за събиране, което подхожда добре на религията. Поне за тези, които са вярващи. Единственият проблем е, че само мъж може да бъде избран за папа. Значи Людмила готви нещо друго.