Николя Бёгле - Заговорът

— Не искаме и да твърдим, че сме подобни на мъжете. Очевидно мъжете и жените са различни. Но пък вече не е възможно мъжете и жените да нямат равни права. Умолявам ви, Сара, обещайте ми, че ще оповестите това пред света…

— Кълна ви се, Шафи, но… Искате ли да ни кажете още нещо?

— Всички… всички данни, които доказват моите заключения, са там. — Тя показа едно от чекмеджетата, върху което бе изписан номер 302. — Вземете ключа и направете така, че данните да не попаднат в ръцете на някой друг, преди разкритието…

— Крис! — извика го Сара.

Той я чу, взе от нея ключа и отиде да отвори чекмеджето.

— Още нещо… Проявих слабост…

— Какво? — обезпокои се Сара.

— Там, горе, в залата, убиецът на Катрина ме подложи на мъчения, каквито никога не бях изпитвала, за да ме принуди да говоря…

Сара изслуша мълчаливо изповедта, но вече знаеше продължението…

— Шафи, не се обвинявайте. Кажете каквото знаете.

Погледът на изследователката вече бе покрит от воала на смъртта.

— Людмила прави най-голямата саможертва от нас трите… Тя ще действа утре, в катедралата „Света Петър“, в Рим…

Откъм вратата се разнесе силно тропане, а Шафи Райнвасер издъхна.

Жена с разпуснати руси коси почука плахо на вратата на стаята. Къщата се намираше в дъното на римска уличка, на малък площад. Стените, напукани и обрасли с бръшлян, сякаш се поклащаха под тежестта на годините. Апартаментът с широки греди бе достъпен само по външната стълба, където до една делва с цветя дремеше котка.

— Ваше Високопреосвещенство, новината бе съобщена. Време е.

Тя отдавна не пресмяташе годините, които бе чакала, за да произнесе тези думи.

Под русите коси, за които по липса на време вече не полагаше никакви грижи, лицето ѝ бе изпито, а около очите ѝ се бяха образували тъмни кръгове. Някога миловидно и очарователно, сега лицето ѝ имаше враждебен израз, който отклоняваше всеки опит за съблазняване. Животът ѝ бе посветен само на Бога, или по-скоро на Иисус. На истинския Иисус, преди извращението. И ако всичко се развиеше добре, след няколко часа целият свят щеше да отвори очите си за истината, както тя ги бе отворила толкова отдавна.

В отвора на вратата се появи мъж на около шестдесет години с ъгловато и строго лице. Бе в целия арогантен блясък на официалното си облекло — бяло расо с дантелен стихар върху него, а отгоре — пурпурна мантия. Измери с очи София изпод червената си кардиналска шапчица.

Жената се засрами, въпреки че години наред се бе готвила за това събитие. Поклони се и целуна пръстена на ръката му, която той ѝ подаде небрежно.

— Ваше Високопреосвещенство, настъпи големият ден за вас — каза тя угоднически.

— Още нищо не е сторено.

— Но всичко бе предвидено, за да бъдете вие, който ще…

Кардинал Клещински отново я измери от глава до пети с проницателния си и високомерен поглед. В същия момент от една съседна стая излязоха две възрастни монахини, натоварени с домакинството, които носеха чаршафи.

— Никога не слушам ласкателни женски думи — натърти кардиналът. — Човечеството много добре знае докъде водят те. Да вървим.

Без да отронят дума, монахините изчезнаха. София наведе глава и се отдръпна, за да мине високопоставеният мъж. Дрехите му прошумоляха. Когато той прекрачи прага към преддверието, тя отвори едно чекмедже в малкия салон, извади оттам сгъваем нож и ловко го завъртя, а после го пъхна във вълнения си чорапогащник. Избърза към входа, отвори вратата, плесна с ръце, за да прогони заспалата котка, и покани кардинала да слезе по стълбите.

Преди да тръгне по стъпките му, тя погледна за миг купола на катедралата „Свети Петър“, който се виждаше в далечината между две сгради. След няколко часа светът вече нямаше да бъде същият.

Когато спасителните служби проникнаха в залата, където се съхраняваха образците на института, Сара и Кристофър веднага бяха заподозрени за смъртта на Шафи Райнвасер. Прекараха повече от четири часа в полицейското управление на Йена, докато службите от Осло потвърдят самоличността на Сара и участието ѝ в разследването на убийството на Катрина Хагебак. Тя посочи някои неособено конкретни данни за предполагаемия нападател, за да не разтревожи Йенс Берг. Към 16 часа и 30 минути, след последен преглед при лекаря, който бе поел грижите за тях, ги освободиха и вече можеха да използват мобилните си телефони.

Докато Кристофър викаше такси, за да ги отведе на летището, Сара изучаваше един информационен сайт в телефона си. Не ѝ трябваше много време, за да намери нужната информация. Тя всъщност присъстваше във всички новини. Папа Едуард току-що бе оповестил оттеглянето си от поста. В коментарите почти панически се обясняваше, че папата искал да бъде заместен още на следващия ден, за да се избегне липсата на висшата църковна власт в това смутно време. Кардиналите от цял свят, предупредени за предстоящото оттегляне, бяха вече в Рим и се отправяха към Сикстинската капела, за да пристъпят към гласуването, което щеше да определи новия папа.