Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

„Поне едно телефонно обаждане — молеше се наум Каролайн. — Поне няколко думи, за да знам, че е добре. Сигурно задачите му са свързани с ужасните атаки, които опустошават страната. Първо бомбите, после самолетните катастрофи, сега и това… Седемнайсет щата, казаха по новините. Устройства за радиационно разпръскване — «мръсни бомби». Сега всички говорят за това“.

ДЗЪН… ДЗЪН…

Каролайн вдигна безжичния телефон, като се опитваше да не събуди Кристофър. Толкова дълго се бе мъчила да го приспи.

— Ало, кой е? — запита тя. Знаеше, че това сигурно са родителите й, но хранеше мъничка надежда, че може да е мъжът й.

— Здравейте, г-жо Уолър — обади се някой. — На телефона е Лес Мейсън.

О, господи! Тя изтръпна цялата.

В гърлото й се качи буца колкото топка за голф. Минаваше полунощ. Командирът на ООЗ не се обаждаше дори и през деня. Защо ли се обажда сега, освен ако нямаше да й съобщи нещо ужасно?

— Полагаме усилия да оценим пораженията на оперативната ни готовност — обясни началникът на Обединените военни щабове на своя пряк шеф. За първи път в историята член на американския кабинет докладваше на жена главнокомандващ.

— Значи все още не знаете с точност?

— В някои зони комуникациите са извън строя — каза той. — Мога да ви съобщя единствено, че ядрените бази са в ред и че нашето командване и контролният щаб са в непрекъснат контакт с Военната зала, но точна оценка на пораженията засега нямаме. Данните все още не са достатъчно сигурни.

Бийчъм се обърна към министъра на правосъдието.

— Какво става със силите на реда?

Бившият губернатор на Айова изглеждаше объркан без шефа на ФБР.

— Ами, хм… доколкото знам… точно сега нямаме реални, хм… конституционални проблеми — измънка той. Бийчъм го остави със зле прикрито отвращение.

— Простете, моята незаинтересованост — каза Бийчъм, — но сега точно сме изправени пред остра национална криза. Искам да знам какво точно, по дяволите, правим, за да защитим целостта на националната ни инфраструктура!

— Аз, а-а… Трябва да се консултирам със съответните ръководители на правозащитните органи — каза министърът на правосъдието, като трескаво пишеше нещо в служебния си бележник. — Министерството на правосъдието е…

— Как стои въпросът с нашите съюзници? — запита Бийчъм, обръщайки се към държавния секретар на Венабъл, бивш посланик в Обединените нации.

— Саудитците са напълно наясно, че ги наблюдаваме внимателно — каза той доста по-уверено от своя колега от министерството на правосъдието — Кралската фамилия на Саудитска Арабия смята, че тази администрация се опитва да стовари вината върху тях, с цел да манипулира ОПЕК. Принцът наследник на короната утре ще обяви намеренията си да свие производството на петрол с пет милиона барела дневно, докато ние не престанем да им оказваме натиск.

— Какво ще ни струва това? — попита Бийчъм.

— Говорим за двайсет процента от дневната употреба на гориво. Това означава пет долара за галон 36 36 Американска мярка за обем, равна на 3,78 литра. — Б.пр. , може би и повече. Същото се отнася и за горивото за отопление, което може да създаде сериозни проблеми по това време на годината.

Министърът на вътрешните работи се изкашля предпазливо.

— Предвиждат се големи икономически трусове — каза той. — Саудитците имат около трилион 37 37 Сума равна на три хиляди милиарда. — Б.пр. долара в наши финансови институции, като тук не са включени парите на другите близкоизточни партньори, които са в приятелски отношения със Саудитска Арабия.

Бийчъм разбираше добре опасността от евентуален бойкот срещу американските пазари.

— А как са финансите? — попита тя.

Един издокаран като манекен мъж леко наклони глава и отговори:

— За първи път от пет години насам наблюдавахме шестмесечен период на възстановяване — каза той. — Но след поредиците от терористични атаки предвиждаме чувствително отслабване на долара и силен спад в доверието на консуматорите, съчетан с инфлационен натиск в резултат на повишаването на цените на енергията. Транспортните сектори няма да понесат още един подобен удар. Производителността на труда ще отбележи значителен спад в резултат на…

— Добре, добре, разбрах ви — спря го Бийчъм.

— Извинете ме… — вратата се открехна и влезе секретарят по печата. Изглеждаше видимо потресен. — Съжалявам, че ви прекъсвам, но има нещо, което трябва да знаете.

Бийчъм му махна да влезе, знаейки, че намесата на медиите по това време би могла да вещае нови трудности.