Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Току-що ми звъннаха от вестник „Вашингтон Пост“ — каза той. — Цитират доверен източник, който твърди, че имало „неясноти“ във военното досие на президента.

— Това не е нищо ново — изсумтя Бийчъм. — С подобни клюки се занимавахме още преди изборите, а и сега имаме да разрешаваме национална криза.

— И аз така казах, госпожо — отвърна й разтревоженият секретар. — Но те са разработвали тази следа няколко месеца и са открили хора, които твърдят, че не си спомнят той да е служил в тяхната част, докато са били във Виетнам.

— Военните документи на президента са били унищожени по време на пожара във Военния център за лични документи в Сент Луис през 1972 г. — рече Бийчъм — и те много добре знаят това.

— Те твърдят, че в пожара са изгорели само личните данни за служещите, назначени преди 1964 г. Президентът е бил демобилизиран през 1972 година. Те се готвят да публикуват това в своя уебсайт, а новинарската секция на Ен Би Си се готви активно да го използва.

Бийчъм удари по масата. Какво ли още можеше да се случи?

— Кажете им… кажете им, че по време на пожара част от досиета са били пренасяни от едното депо до другото. — Поне това се е случило наистина , допълни тя наум. — Кажете им, че армията вече е разглеждала въпроса и ще има готов отговор до шест-седем седмици. И им напомнете още веднъж, че в момента имаме истинска криза, за която трябва да се тревожим!

Никой друг в залата не предложи по-добър отговор, но и тя не очакваше такъв.

— Да се върнем към същинските проблеми — така тя изостави тази дребна на пръв поглед новина и секретарят по печата изчезна, без да каже „довиждане“. — Ето какво искам да обявя.

Министрите от кабинета се поизправиха в столовете си. Всички опитни бюрократи реагираха моментално на лидер, който стои твърдо на поста си.

— Искам пълно засекретяване на информацията, разменяна на тези съвещания. Докато не отменя тази заповед, всички директиви, съобщения и консултации от Овалния кабинет ще бъдат смятани за държавна тайна. Разбрано? Ще приема изтичането на всякакъв вид конкретна информация за нарушение на клетвения ви дълг. Погрижете се и хората ви да са наясно с това.

Останалите кимнаха.

— А сега за отбраната: искам шефовете на ЦРУ, Националната агенция по сигурността, Военното разузнаване и всички останали клонове на разузнаването в моя офис… в Овалния кабинет… в три-нула-нула. Да носят доклади за локалната готовност на всички петдесет и седем отбранителни съоръжения в засегнатите райони и преценки за съпътстващите загуби.

Началникът на Обединените щабове записа нарежданията й.

— Външни работи, искам да се срещнете на четири очи със саудитския посланик. Обяснете му нашата позиция, без да отправяте никакви заплахи. Размахайте някои от разузнавателните сводки, за да разбере какво ни е наранило толкова силно. Поставете акцент върху нашето дълго сътрудничество и взаимно уважение и му подчертайте достатъчно ясно, че не трябва да изпада в паника.

Тя се обърна към министъра на енергетиката.

— Искам реалистичен график за възстановяване на електрическата мрежа, разбит по щатове, градове и плътност на населението. Искам подробен доклад в пет-нула-нула за временните мерки в кризисната зона. Искам също оценка на щетите, за да можем да преценим колко от радиоактивния материал е използван вече и какво количество може да бъде използвано в близко бъдеще.

Накрая тя нареди на министъра на правосъдието:

— Що се отнася до министерството на правосъдието, искам Олрид и шефът на вътрешната сигурност да ме чакат в коридора веднага след като успеете да ги откриете. Трябва да се обсъди и приемствеността на правителствените схеми. Искам конкретни препоръки. И накрая, искам да се ликвидира онази група в Кълъмбъс, Охайо. Никакво чакане повече. Искам ООЗ да удари мястото и да разбере с какво се занимават там.

Оживена от важността на обсъжданите въпроси, Бийчъм стана и се облегна с две ръце на заседателната маса.

— Не трябва да ви повтарям колко важни са следващите няколко часа — каза тя в заключение. — От поколения наред тази страна не се е изправяла срещу заплаха от подобен размер. Искам всички да знаете…

— О… Боже… мой! — извика министърът на отбраната.

Всички погледи се насочиха към мъжа, който влезе в залата почти залитайки. Андреа Чейз го държеше за ръката. Беше облечен в пижама на сиви и бели райета, разкопчана до пъпа. Косата му стърчеше хаотично на всички страни, лицето му носеше следите на грубо прекъснат сън и се кривеше в някаква мъчителна гримаса. Само развяващият се след него морскосин халат, носещ емблемата на президента на Съединените щати, сочеше самоличността му.