Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Колко високо летим, как мислите? — попита по-дребният.

— Не знам — отвърна Халид. — Не съм пилот.

Облаците сега се бяха пръснали, но никъде не се виждаше земя. Под тях се ширеше безкрайното тюркоазено Карибско море, достатъчно близо, за да се видят белите гребени на вълните, предизвикани от бурния вятър.

— Не бяха пилоти и петнайсетте ваши сънародници — отбеляза едрият мъж, като донесе водата за Халид.

— Петнайсет сънародници ли? — попита Халид. Той взе чашата и поклати глава. Стори му се, че самолетът се издига. — За какви петнайсет сънародници говориш?

— За безгръбначните задници, които се бяха научили да летят, без да ги е грижа как ще кацнат — каза онзи. — Помниш ли ги, Халид?

Усмивката беше напълно изчезнала. Както и обръщението „сър“.

— Не бих наричал безгръбначни хора, които са дали живота си за своята религия — каза твърдо Халид. — Може да не сте съгласни с каузата им, но не може да оспорите смелостта им. И ще ми кажете ли колко време ще летим до онова „неназовано място“?

Никой от американците не отговори. По-дребният стана и с приведени рамене отиде до пилотската кабина. Промуши главата си вътре, каза нещо и се върна.

— По-добре си изпий водата, задник такъв — каза той.

Халид се замисли дали да реагира на агресивната забележка, но не намери смисъл да провокира спътниците си.

— Защо? Кацаме ли вече? — попита той. Бяха летели не повече от десетина минути.

— Къс полет — кимна дребният и се насочи към вратата в края на самолета. — Знаеш ли, винаги съм искал да питам някое ваше момче за онези девици с големите очи.

— Какво?

— Ами защо получаваш точно седемдесет и две, когато умреш? Искам да кажа, след като си мъртъв и си там завинаги, ще можеш да ги изчукаш всичките. Имаш ли възможност да ги подменяш с времето, или до края на вечността ще чукаш все същите стари мацета?

„Гадни американски кучета — помисли си Халид. — И се чудите защо останалата част от света ви мрази!“

— Камила ли ти прехапа езика, задник? — каза по-дребният. Той направи знак на партньора си, който се приближи и сграбчи Халид за гърлото. Саудитецът се опита да се освободи, но горилоподобният мъж го удържаше с лекота.

— Е, ще имаш достатъчно време да си мислиш по въпроса — усмихна се дребният и викна към пилотите: — Хайде отваряте!

Халид усети как двигателите намаляват оборотите. Грамадният мъж го измъкна от мястото му, докато другият отвори вратата. В разхерметизираната кабина нахлу силен вятър.

— Добре дошъл в „неназованото място“, задник — викна едрият мъж. — Мека е в оная посока, нали?

Халид нямаше време да гледа посоките. Падаше прекалено бързо.

— Ето го пак. — Рави посочи на Сирад един голям параграф символи на екрана.

— Това дигитален подпис ли е? — попита го тя. Хамър фенът се беше успокоил значително след последната демонстрация и сега я оглеждаше доста по-прикрито.

— Д-дай на д-дамата една кукла Кюпи — каза той.

Сирад мразеше да гледа намусени мъже.

— Какви ги говориш? — попита тя.

— Характеристика на времето — обясни „Не мога да топя в манджата“. — Времевата характеристика е елемент от режекторната функция, която ни позволява да отбележим точно кога се осъществява една комуникация в потока данни. Помните ли доказателството за нулева информация, за което говорехме преди? Е, Хамър фенът е измислил как да използва това, което е известно като аксиома на Файн-Фиат-Шемир, за да свърже времевата характеристика с изходния пункт.

— Мислете за потока данни на „Куантис“ като за река, протичаща по някакъв виадукт — обади се от мястото си Рави. — И нека приемем, че тази река е съставена от стотици различни притоци, като всички те са белязани с различен характерен цвят. Реката би изглеждала като дъга, но вие бихте могли да определите и проследите всеки източник, направление и обем на всяко течение. Сега, ако можете да определите и времето на вливане и цвета на всеки източник, лесно бихте определили всяко нещо, което изпъква като аномалия — търсим нещо, което е на погрешно място, след като знаем как и какво се влива в реката и как то би трябвало да се движи по течението.

— Искаш да кажеш, че всяко предаване по мрежата на „Куантис“ може да бъде идентифицирано, защото знаем източника и направлението на всеки разговор, така ли? — опита се да преведе казаното на нормален език Сирад.

— Точно така — потвърди Рави. — Така че ние просто газим из потока данни, докато открием течение, което не пасва на общата картинка.