Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Това е законна религиозна група, свързана с близък и жизненоважен съюзник от Близкия изток , твърдяха хората от предишната администрация. И те не бива да бъдат тревожени без конкретни доказателства за вредителство.

Политически тъпотии, ръмжаха разследващите. Почти всичко, свързано със Саудитска Арабия, беше недосегаемо през предишните четири години — от членовете на фамилията на Бин Ладен, които се измъкнаха от страната след 11 септември с правителствени самолети на САЩ, до твърде спорните финансови канали, които хвърляха в треска разследващите ги. Дали това се дължеше на зависимостта от петрола, или на личните връзки между президента и кралския двор на Сауд, не беше много ясно — но бе доказателство в подкрепа на циничното твърдение, че войната срещу терора мирише повече на пари, отколкото на справедливост.

Фаза „зелена линия“ , повтори си Дерън, след като първият мъж от групата се прикри зад ръба на широкия прозорец. След кодираната команда те трябваше да напуснат фаза „жълто“ — да излязат от временното си укритие. Сега екипът от седем мъже трябваше да действа открито, лице в лице с неизвестността.

Без бавене, третият мъж от редицата изтича и се сниши под прозореца от другата страна на сградата. Приклекнал между вратата и обширния прозорец, той измъкна странно на вид приспособление.

Дерън наблюдаваше как брийчърът на екип „Ехо“ разтегля подобния на въдица алуминиев прът с прикрепената в края трилитрова бутилка с вода. Тънка матова тръбичка минаваше по цялата дължина на пръта и стигаше до пусковия механизъм в основата му.

Дерън бе обучаван, че експлозивите действат по три начина — осигуряват ударна вълна, вдигат във въздуха или режат. ООЗ ги използваше и по трите начина, но в този случай щяха да използват водата — неподлежаща на компресиране и затова абсолютно разрушителна, за да усилят ефекта на взривния заряд. При заповед за действие брийчърът щеше да вдигне бутилката с вода до центъра на широкия три метра прозорец и да възпламени взрива. Свръхналягането, осигурено от експлозията, щеше да пръсне напълно стъклото и да неутрализира намиращите се вътре, така екипът щеше да влезе много по-безопасно, отколкото през вратата.

— „Ехо“ готови — прошепна Дерън, когато видя, че брийчърът вдига палец.

Екипът зачака обратното броене. Познаваха добре целта: компютърно помещение в предната част на сградата. Тази нощ нямаше да спасяват заложници, но информацията от един хард диск можеше да спаси хиляди хора.

— „Хотел“ готови — съобщи друг глас. Това беше втората група нападатели, които бяха заели позиция при задната врата. „Рентген“ и „Уиски“ покриваха околността — без да откъсват очи от оптическите си мерници, те дебнеха за цели, които евентуално можеха да се появят в мрака около сградата.

— Команден пункт — едно до всички групи: бъдете готови, наблюдавам — каза Мейсън.

Дерън усети как сърцето му започва да бие по-бавно, главата му се проясни и дишането му се нормализира. Обзе го неестествено спокойствие — чувството на увереност и способност, което винаги го беше водило в битките.

— Пет, четири, три, две…

Пушечните изстрели проехтяха зад бойците от „Ехо“, когато снайперистите откриха огън по своите цели.

— Едно…

БУУМ!

Водният заряд отнесе целия прозорец.

— Действай, действай, действай! — викна Мейсън, хвърляйки смелите мъже срещу неизвестността.

— Прекъсване на тока ли? Ами… включете го отново!

Президентът на Съединените щати седеше на старинната пейка пред органа в Овалния кабинет, борейки се с „По-близо до теб, мили боже“ в аранжимент от деветнайсети век. Любимият му хармониум „Истей“ ръмжеше и виеше в стаята, където вече можеха да влизат само вицепрезидентът и най-близките му съветници.

— Дейвид, не можем да го включим отново — започва внимателно Бийчъм, която стоеше до лявото му рамо и се мъчеше да скрие съжалението си. — Имаше нова атака. И две релейни станции…

— Терористи ли? — викна президентът. Той спря за момент, като че ли търсеше подходящата дума, но се отказа и продължи с втория куплет на песента.

— Разбирате ли какво ви казва вицепрезидентът, Дейвид? — попита Андреа Чейз. Началник-кабинета стана от дивана и тръгна към своя шеф. Венабъл бе още в синия си халат, коланът му висеше от двете страни, яката му стърчеше под рошавата посивяла коса. Изглеждаше така, сякаш през стаята бе минала виелица.

— Пътническите самолети — кимна той и внезапно запя някакъв химн, на който го бе учила майка му в началното училище. — О, къде, боже мой, ще засвири големият рог… Терористи? Маями. Дисниленд. Това е проблем на медицинската помощ: проектите за безплатно лечение можем да финансираме и чрез социална сигурност, да… това е, което се надявам да предложа на американския народ и на демократическата партия… ние се нуждаем от вашата помощ, за да върнем Белия дом назад към… — Той потри слепоочието си с пръсти, като че ли главата му бе стегната в менгеме и масажът можеше да й помогне да заработи правилно. — Аз, хм, надявам се всички ние… — Венабъл натисна един клавиш, после изкриви лице от фалшивата нота и спря. Седеше пред старинния орган, пръстите му все още почиваха върху клавишите от слонова кост, но сякаш изведнъж се бе изгубил всред целия заобикалящ го свят.