Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Джеръми винаги бе говорил с много уважение за Мейсън, но Каролайн смяташе командирът на ООЗ за безчувствен и студен човек. Разбира се, Джереми бе патриот и вършеше това, за което бе подготвен, но също така бе съпруг и баща. Дали някой от тези мъже се бе замислял за чувствата на семействата?

— Липсва ми — каза тя. Джеръми би желал тя да каже нещо смело и самоотвержено, но в този момент не можеше да измисли нищо по-смислено.

— Знам, че е така, госпожо — рече Мейсън. — И ще ви го върнем обратно колкото може по-скоро. Дотогава искам да знаете, че може да ми звъните по всяко време. Членовете на отряда ни са по целия свят и осъзнавам жертвата, която вие съпругите правите.

Кристофър помръдна. Каролайн замълча и остави сълзите си да се стичат по страните й.

— Благодаря ви — каза накрая тя и затвори телефона.

Жертви , прошепна си тя, припомняйки си телата на невинни жени и деца, разкъсани по време на терористичните актове. Помилва лицето на заспалия си син. Какво бяха нейните жертви в сравнение с това, което изпитваха сега други семейства? В крайна сметка тя просто се тревожеше за мъжа си.

Петък, 18 февруари

05:07 по Гринуич

Хилкрест Уудс Мол, Кълъмбъс, Охайо

— Ехо-едно до командния пункт — прошепна гласът в миниатюрния микрофон. — Искам разрешение за влизане със сила, както и за придвижване към фаза „зелена линия“.

Ед Дерън стоеше до магазина за обувки „Пейлъс Шу Соурс“, близо до пешеходната зона на едно предградие в Средния запад. Светещият глобус на самотната улична лампа вече бе пръснат с един изстрел от безшумната 9-милиметрова автоматична пушка. Пелена от дъжд и лапавица забулваше района на нападението и им осигуряваше чудесно предимство при нощна атака.

— Разбрано, Ехо-едно — отвърна Лес Мейсън. — Бъдете готови.

„ Бъдете готови — двете най-трудни думи в тази работа“ — помисли си Дерън. Като водач на оперативен екип на ООЗ, той отговаряше за живота на останалите шестима мъже. Сега те се бяха наредили пред него и като някаква смъртоносна стоножка очакваха заповедта да убиват.

И щяха да го направят. Противно на това, което хората си мислеха, Отрядът за освобождаване на заложници към ФБР не бе просто екип за бързо реагиране. Те бяха цивилният отряд на Америка за борба срещу тероризма, напълно подготвен тактически екип, готов за извънредни действия навсякъде, където бяха изчерпани всички други възможности.

Те взривяваха вратите, а не чукаха по тях, за да покажат заповед за арест или обиск. Правеха зашеметяващи диверсионни атаки, а не наблюдаваха заподозрените с фиброоптични камери. Говореха с автоматични откоси, а не предупреждаваха предварително. И ако заподозрените държаха оръжие, загиваха на място.

— Имате разрешение за влизане със сила и за придвижване към фаза „зелена линия“ — обяви Мейсън. Командирът на ООЗ звучеше решително, но спокойно. Той самият нерядко бе стоял на мястото на Ед Дерън.

Командващият отряда нямаше нужда от допълнителни обяснения. След като командирът на ООЗ бе издал заповед за проникване, той се превръщаше автоматично в седмия член на групата.

Бързина, изненада и агресивност при действието , припомни си Дерън подробностите, които бяха обсъждали точно преди акцията.

Всичките петдесет оперативни служители и двайсет и петимата от поддържащия персонал бяха пристигнали точно преди да се смрачи и бяха построили полевия си офис в Кълъмбъс в ъгъла на един голям гараж.

След кратко заседание на екипа, на което оперативен служител от С-4 изчете заповедта за действие, снайперистите от „Рентген“ и „Уиски“ бяха изпратени на предварително установените позиции. Целта им беше бившият ресторант „Голдън Корал“, превърнат впоследствие в седалище на божията църква и продаден накрая на група, регистрирана в съда като благотворителна ислямска организация. На фасадата отпред още имаше християнски кръст и поизлющени следи от църковни украси, бележещи предишното й предназначение, но хората вътре бяха всичко друго, но не и благочестиви вярващи християни.

„Командвай атака — помисли си Дерън. — Проверка на вратите, поставяне на взрива, бързо нахлуване и прочистване на терена“.

Наблюдателите от местния клон на ФБР в Кълъмбъс бяха съобщили, че в сградата има дванайсет мъже и две жени. Предварителните проучвания бяха установили данни за финансови преводи от саудитски правителствени среди, за които се приемаше, че в миналото са били свързани с вероятни терористични клетки в Съединените щати. За нещастие добрите отношения между предишната администрация на Белия дом и членовете на саудитското кралско семейство бяха, попречили преди време на ФБР и Департамента за вътрешна сигурност да ги изобличат.