Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Денят на президента

Когато Джеръми Уолър се появи в тихия и полупразен терминал на вашингтонската железопътна гара Юниън Стейшън, големият стенен часовник показваше 23:37. Последваха го тринадесет пътници с доста изтощен вид и здраво стиснати устни. Никой от тях не носеше багаж, вестници или книги. Всички бяха късо подстригани и носеха обикновени дрехи, но трудно можеха да скрият напрежението на хора, събрани за изпълнението на точно определена задача.

Уолър вдигна качулката на дъждобрана си, тикна ръце в джобовете на панталоните и внимателно се огледа. Очите му опипаха кондуктора, който флиртуваше с момичето зад гишето на информацията, после се преместиха на група европейци с раници на гърба, които дремеха в чакалнята в близост до изход Д. Не видя нищо подозрително.

Дишай дълбоко и просто ги пусни, каза си той. Забави крачка и пропусна част от мъжете пред себе си. Стомахът му беше сгърчен от глад, безсънието му пречеше да разсъждава, но нямаше смисъл да се препира. Дълбоко в душата си усещаше, че ако действат внимателно и без да бързат, нощта ще завърши по-добре.

Спря пред магазинчето за сувенири в средата на залата и се престори, че разглежда преспапиетата във формата на Белия дом и тениските с емблемата на ЦРУ, изложени на витрината. Търпеливо изчака и последния член на екипа да изчезне от пространството зад гърба му, наблюдавайки фигурите им в огледалното стъкло. Тази вечер трябваше да работи сам, без професионалната помощ на колегите си.

Добре, рече си той. Хората, които му възложиха задачата, не търпяха грешки. Успехът ще зависи от вниманието към детайла, творческото мислене и богатото въображение — три неща, за които Уолър никога не се доверяваше на другите.

Убедил се, че всички са изчезнали, Джеръми се насочи към историческия вход на железопътната гара и застана под широкия навес. Нощният въздух тежеше от онази особена влага, която предшества снеговалежа. Тя прониза до кости едрата му фигура и го накара да потръпне. Джеръми беше висок метър и деветдесет и тежеше близо сто килограма. Беше в отлична форма, със стегнати мускули и без капчица излишни тлъстини. В момента обаче този факт не му помагаше, а по-скоро улесняваше проникването на студа под кожата му. Дългите дни на глад и безсъние също си казваха думата — замъгляваха съзнанието и не му позволяваха да си спомни дори елементарни правила на занаята.

Отдръпна се в един по-слабо осветен ъгъл и се опита да направи преценка на обстановката. Овалният паркинг с дългата ограда от подгизнали знамена на високи пилони беше пуст, тук-там се виждаше по някой просяк, който търсеше топло и сухо място. Вляво от паркинга беше спряла патрулна кола на общинската полиция. Двамината униформени вътре кротко отпиваха от картонените си чаши с кафе. Шофьорът на такси зад тях се размърда на седалката и продължи да решава кръстословицата си. Конгресът беше излязъл в зимна ваканция, а президентът отпътува за Тексас. По тази причина градът изглеждаше дълбоко заспал.

Тихият пътник разкърши рамене и потропа с крака, опитвайки се да прогони ледените тръпки и да се съсредоточи върху предстоящата задача. Разполагаше с малко повече от час, за да се придвижи от Юниън Стейшън до египетското посолство. Към един часа след полунощ пред портала на посолството трябваше да спре и да премигне с фаровете си сив кадилак, модел STS, с вашингтонски регистрационен номер. Задачата на Джеръми беше просто да запомни този номер и да обърне внимание на реакцията на охраната на посолството. След което трябваше да се върне обратно на гарата.

Просто и ясно, рече си той и започна да трие една в друга измръзналите си длани. Не разполагаше с пари, карта и кола. Имаше единствено ПИН кода на телефонната карта, който помнеше наизуст, плюс венчалната си халка. Бяха му взели всичко останало.

Предстои ви индивидуална акция с неизвестна продължителност, беше му казал координаторът по селекцията. Задачата ви е да заемете позиция на добре прикрито място за наблюдение и да получите определена разузнавателна информация, без да бъдете разкрити. Абсолютно ви се забранява да разкривате самоличността си пред когото и да било, с изключение на представителите на ООЗ.

Заповедта дойде без никакви допълнителни указания, без адрес и опознавателен маршрут. Това не го изненада. В крайна сметка ставаше въпрос за селекция , направена от Отряда за освобождаване на заложници към ФБР. А това е организация, която всяка година подбира с изключително внимание малцината агенти, одобрени за операции под прикритие. Джеръми беше чакал цял живот настъпването на тази нощ…