Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Благодаря за присъствието на всички ви — кимна в заключение тя, а гласът й прозвуча леко разсеяно. Шестимата постоянни членове на комисията се бяха настанали в удобните си кресла и търпеливо чакаха. Очите й се сведоха към сутрешния брой на „Вашингтон Пост“, разтворен дискретно на коленете й.

БИЙЧЪМ И ВЕНАБЪЛ ВКОПЧЕНИ В СХВАТКА НА ЖИВОТ И СМЪРТ, гласеше водещото заглавие на първа страница. Въпреки усилията на Демократическата партия да излъчи свой кандидат за президент до края на март, надпреварата все още беше непредвидима. Губернаторът на Кънектикът Дейвид Рей Венабъл водеше с четири делегатски гласа, но ръководителите на партията в много щати от Калифорния до Ню Хампшър бяха твърдо решени да гласуват по съвест и в резултат на това Вашингтон тънеше в догадки и спекулации. Месец преди националния конгрес на Демократическата партия Бийчъм беше съвсем наясно, че една лека промяна в инерцията — под формата на добре изнесена медийна кампания например — би била напълно достатъчна, за да я превърне в първата жена претендент за Белия дом, издигната от едната от двете големи партии в страната.

— Позволете ми да добавя, че днес имаме честа да посрещнем един много специален гост — вдигна глава тя, опитвайки се да върне вниманието си към дневния ред. — Това е господин Джордън Мичъл.

Леко кимна към елегантно облечен мъж, който наперено седеше зад масата на свидетелите срещу нея. Мичъл имаше снежнобяла, безупречно подстригана коса и носеше очила в стил Джон Дийн, а скъпият му костюм влизаше в ярко противоречие с редицата безлични военни униформи и доста жалките чиновнически сака от изкуствена материя.

— Добре дошъл, господин Мичъл — поздрави го сенаторката. — Много мило, че сте тук.

Джордън Мичъл не се нуждаеше от представяне. Президент и основен акционер на „Бордърс Атлантик“ — най-голямата телекомуникационна компания в света, той беше пряк конкурент на Бил Гейтс за челното място в списъка на американските милиардери. Книгите му от поредицата „Как да успеем в бизнеса“ често влизаха в годишните класации за бестселъри, а ловките му сделки пълнеха финансовите страници на световния печат. Списанията често го слагаха на кориците си, а популярното предаване „60 минути“ на два пъти му беше правило подробен портрет.

— Добро утро, госпожо председател — усмихна се Мичъл. — За мен е голяма чест да свидетелствам пред оглавяваната от вас комисия. От години се възхищавам на вашата обективност и проницателност, на усилията ви да защищавате тази велика страна. Бих добавил, че на живо изглеждате още по… още по-ангажирана, отколкото по телевизията…

Омайник, записа Бийчъм в бележника с кожени корици, разтворен на масата. За щастие не беше нейният тип. Мъжете като Джордън Мичъл се държат снизходително с жените, отхвърлят всякакви опити да бъдат контролирани и се съобразяват единствено със собственото си мнение. Този тук живее в някакъв свой свят, който се състои от крайни срокове, балансови отчети и финансови анализи. За две десетилетия в Конгреса се беше нагледала на такива като него. Парите и властта го издигаха високо над обикновените бизнесмени, но тук едва ли можеха да му помогнат.

— Благодаря — кимна тя, опитвайки се да се покаже поласкана. — Тази комисия цени високо желанието ви да бъдете полезен. Доколкото разбрах, сте отменили едно пътуване до Дубай, за да бъдете с нас…

Мичъл леко склони глава, без да каже нищо.

— Още веднъж искам да повторя, че това заседание е секретно и обсъжданите теми трябва да останат тук, между тези четири стени — продължи сенатор Бийчъм. — Всички добре разбираме колко чувствителен е въпросът, който ще обсъждаме. Аз ви моля да се чувствате удобно и да бъдете максимално откровени.

Мичъл й отвърна с любезна усмивка. Във Вашингтон той се чувстваше удобно само когато се придържаше към двете си железни правила: 1. Никога не се доверявай на политик и 2. Никога не казвай нещо, което не искаш да чуеш два часа по-късно по новините на Си Ен Ен. Джордън Мичъл бе вложил няколко милиарда долара в проекта, който беше поканен да обсъдят, и по никакъв начин нямаше да сподели с Бийчъм и компания онези неща, които биха застрашили инвестицията му.

— Ако разрешите… — прозвуча един спокоен мъжки глас от залата.

Не, по дяволите! Пак започва — намръщи се Бийчъм и се обърна с лице към Марселъс Парсънс, сенатор републиканец от Монтана. Високият и кльощав някогашен скотовъдец поправи вратовръзката си, прокашля се и започна да изстрелва залповете на високомерната си тирада.