Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Пред очите му отново пробягаха образите на близките му. Спомни си странни неща: плюшено мече се спуска надолу по стълбите, миризма на мед и корнфлейкс за закуска…

Стаята грейна с металически блясък, после потъна в непрогледен мрак.

Когато се върна в съзнание, Джеръми с учудване установи, че е напълно почистен и облечен, без никакви белезници. Седеше в старовремско кресло, ръцете му лежаха отпуснати върху облегалките. От тавана висеше полилей в стил ар деко, който обливаше помещението с мека разсеяна светлина. Телевизорът на метър от него работеше, усмихнатата физиономия на Пат Саджак започваше поредното шоу Колелото на късмета, предавано на живо.

Джеръми се огледа, опитвайки се да разпознае мястото. Стените бяха покрити с тапети от брокат, прикрепени към пода и тавана с помощта на месингови лайстни. Хотел, при това скъп, заключи той.

Седмина от всичките тринадесет избраници на ООЗ кротко почиваха, настанени по дивани и удобни кресла. Повечето бяха навели глави и тъпо съзерцаваха пода. Изглеждаха абсолютно разбити, лишени напълно от самоличност и амбиции. До вратата се бяха изправили още двама души — шофьорът пакистанец и мъжът с автомата АК-74.

Джеръми опипа с език вътрешната страна на подутите си устни — просто за да се увери, че не сънува. Инстинктът го караше да скочи на крака и да побегне, но нещо във вида на колегите му избраници сякаш наля олово в краката му. Никой от тях нямаше намерение да си тръгва. Може би знаеха нещо, което не му беше известно…

— Дайте ми едно Р! — обади се един от участниците в телевизионната игра. Асистентката обърна три бели квадрата от думата.

— Обичат го това шибано Р и това си е! — ухили се шофьорът пакистанец.

В помещението изведнъж се появиха двама служители на ООЗ. Размениха няколко думи с пазачите при вратата, след което координаторът на селекцията — дебелак на име Куин, се изправи в центъра на помещението. Проговори навъсено и едновременно с това безразлично, сякаш смаяните лица насреща му бяха просто част от обзавеждането.

— Следва индивидуална акция с неизвестна продължителност — обяви той. — Целта ви ще бъде…

В момента, в който човек си мисли, че най-сетне се е доказал, се оказва точно обратното…

Четири месеца по-късно

— Откривам заседанието на комисията.

Сенаторът на САЩ Елизабет Бийчъм — представителка на Демократическата партия от Южна Каролина, удари с дървеното чукче по масата и огледа зала С-407 — специалното помещение за секретни заседания в просторната сграда на Капитолия. Тази сутрин тук беше особено тихо, тъй като заседанието беше закрито за репортерите, телевизионните камери и тълпите туристи, които често присъстваха на други форуми.

— Добро утро, господа — добави Бийчъм, механично отбелязвайки, че пак е единствената жена сред двадесетината присъстващи. Винаги е така, помисли си тя. За двадесет и три години във Вашингтон беше ставала свидетелка на какви ли не промени, но Конгресът продължаваше да бъде най-влиятелният мъжки клуб в света. Фактът, че един доминиран от републиканците Сенат я беше избирал три пъти подред за председател на комисията — единственият непартиен вот от десетилетия насам — нямаше нищо общо с пола. Тя беше завършен професионалист в един свят, който говореше на свой собствен език, с неудоволствие се разделяше с всякакви тайни и изискваше безкомпромисно спазване на установените правила. Дори републиканците бяха наясно, че имат нужда от нея.

— Преди да започнем, искам да се отбележи в протокола, че това е заседание на сенатската Комисия по разузнаването… — сенатор четири мандата, Бийчъм говореше високо и ясно, с отлично, изискано южняшко произношение. — Темата е свързана с някои чисто технологически въпроси, които трябва да бъдат изслушани и разгледани. Всички справки, разговори и процедури са строго квалифицирана информация, отначало докрай.

Бийчъм продиктува датата, часа и списъка на свидетелите, седнали на първия ред пред нея. Редом с двамата представители на ЦРУ имаше по един човек от Националната агенция по сигурността, Военното разузнаване, ФБР и Департамента за вътрешна сигурност. Четеше имената бързо и ясно, като класна наставница, проверяваща добре познатите си ученици. Това беше процедура, бюрократично препятствие, което беше преодолявала хиляди пъти досега.