Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Да, разбира се. Ще го обмислим.

Той се обърна изцяло към хармониума и включи тока. Старата електрическа помпа, монтирана отдолу, започна тихо да шуми.

— Благодаря ви. Това е всичко засега.

Бийчъм за момент си помисли да помоли останалите да излязат, за да си поговори с лидера на свободния свят, но промени решението си.

„По-добре да разговарям с членовете на кабинета поотделно — помисли си тя. — Трябва да се направи нещо за президента, преди е дошъл следващият удар“.

Бийчъм последва началника на кабинета, която също беше напрегната.

— Може ли за момент? — попита Бийчъм.

Най-близките съветници на президента спряха, за да чуят за какво става дума. Зад тях долетя добре изпълняваната мелодия на „Всички божи твари“. Дейвид Венабъл започна да пее.

— Готови отдясно, готови отляво, всички на огневата линия готови!

Джеръми се обърна и се огледа за своята стандартна заоблена мишена, каквато се използваше и във ФБР. Бе стрелял по такива мишени буквално стотици пъти. Картонената цел бегло приличаше на човешки торс с глава и в момента беше обърната на деветдесет градуса, с ръба си към него.

ЩРАК.

Механичната система на огневата линия заработи и започна да „обръща“ мишената към стрелящия.

Спокойният е по-бърз.

Джеръми измъкна пистолета си и дланта на дясната му ръка здраво обхвана дръжката. Пръстите се долепиха до гуменото покритие и десният му показалец меко обхвана добре смазания спусък.

Балансирай хватката към външната страна на дланта.

Ръцете му се съединиха точно пред гръдната му кост и се покриха една друга; палците се сключиха и се насочиха към заплахата.

Съсредоточи се в гледката пред себе си и натисни спусъка, без да го разклащаш.

Мерникът се наведе и изравни успоредно със земята, докато той придвижваше тежкото стоманено оръжие напред. Държеше лактите си леко свити, бе пренесъл теглото си напред върху пръстите на краката и внимаваше коленете му да са разтворени на ширината на гърдите. Раменете леко отпуснати, и двете очи отворени.

Подготвяй идеално всеки изстрел, преди да натиснеш спусъка. Не можеш да го върнеш обратно. И не се плаши да гледаш.

Гледаше как металният спусък се дръпна назад и после се върна обратно. Видя изскочилия дим и блясъка от дулото. Усети ритането на оръжието и мярна елегантната дъга на изстреляната гилза, докато той продължаваше да стреля по мишената. Наблюдаваше всичко в някакъв забавен каданс, като че ли режисиран от братя Уачовски 24 24 Лари (1965) и Анди (1967) Уачовски — известни американски писатели, автори на филмови сценарии за Холивуд. Сценаристи и режисьора на нашумелия фантастичен екшън „Матрицата“. — Б.пр. . Само трябваше да се появят Нео и агент Смит 25 25 Герои от филма „Матрицата“. — Б.ред. и картината щеше да е пълна.

Продължавай, като се стараеш да виждаш ясно пред себе си. Три изстрела… четири…

Джеръми задържа оръжието си към мишената за още два допълнителни изстрела, след това го наведе и го приближи към гърдите си в позиция, която стрелците наричаха „готов за стрелба пищов“. Всичко като че ли започна да се превърта в обратен ред пред очите му, като при видеото, което в ООЗ обикновено използваха, за да се открият допуснатите при стрелбата грешки.

Той така и не разбра кога точно това се превърна за него във втора природа. Курсовете по бойна стрелба изискваха свободно съзнание, но усвоеното в Школата за нови оператори — ШНО, очевидно се беше забило по-дълбоко в паметта му.

— Проклятие, синко, ти като че ли си вършил това и преди!

Джеръми се обърна към заобиколилите го мъже. Този, който бе непосредствено до него, изглеждаше силно впечатлен. Полковникът беше някъде зад тях, но Джеръми не си направи труда да види реакцията му.

— Опитваш се да ме впечатлиш, или какво?

Джеръми бе изстрелял четири куршума за по-малко от три секунди и следите по мишената се сливаха в една-единствена дупка с неравни краища.

— Практика — каза Джеръми, обръщайки се към един жилест латиноамериканец, от чиято долна устна се подаваше огромна топка тютюн за дъвчене „Скол“. Ментовият аромат ясно се усещаше в сухия пустинен въздух. — Всичко опира до това, нали?

— Е, предполагам — рече мъжът. Говореше с едва доловим акцент. — Но как така и аз се упражнявам през цялото време, а мишената ми все така си прилича на лайно?

Джеръми не отговори. На огневата линия не се правеха фалшиви комплименти.

— Линията е студена! — викна един от инструкторите.