Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Търговия със страха — отвърна Хавлок. — Така си повдигат рейтинга?

— И за какво тогава става дума? — попита президентът. — Първоначалният взрив ли е най-големият проблем.

— Така е от гледна точка на кризисната схема — рече Бийчъм. — Но не това е най-важното в случая.

Президентът отново вдигна ръка. Искаше да разбере за какво все пак ставаше дума.

— Паниката — изсумтя шефът на кабинета. Другите разбираха от схеми за реакции при криза, а тя разбираше от политика. — Споменавате думата „ядрени“, и хората се побъркват. Това е центърът в новинарските програми; нещата отдавна са надхвърлили разумните мащаби. Джо Сикс-пак 23 23 Джо Сикс-пак (Joe Six-pack) — нарицателно за типа среден американец, запален по бирата, телевизията и бейзбола. — Б.ред. не знае каква е разликата между радиационен емитер и кока-кола, но ще ореве целия свят, ако някоя муцуна от новините спомене за „мръсна бомба“.

— Тероризмът търси дестабилизация чрез всяване на страх — съгласи се и Бийчъм. — Не ги наричаме „бомбаджии“, а „терористи“. Психологическият ефект от един сполучлив взрив ще засенчи всички предишни акции. Независимо дали пораженията ще са големи.

Венабъл тръгна към вратата, водеща към Западното крило, но се обърна, като че ли беше решил все пак да остане.

— Но ако са откраднали седемнайсет килограма химикали за какво можем да говорим — за няколко различни бомби или за една голяма? — попита той.

— При предишните две атаки удариха няколко различни обекта — припомни на всички Олрид. — Трябва да предположим, че в бъдеще ще използват същата тактика.

През последвалата минута никой не се обади. После отново заговори Олрид:

— Бих искал да уточня, че правенето на подобни неща все пак не е толкова лесно. Концепцията за УРР е като книжен тигър. Никой не е пробвал такъв вид бомби, защото те нямат военно приложение, а цивилните не биха искали да се занимават с почистване след подобни пробни експлозии.

— И какво му е трудното? — озъби му се Венабъл. — Току-що ми казахте, че само трябва да се увие някакъв радиоактивен отпадък около пръчка динамит и да се взриви. Толкова ли е трудно?

— Всъщност е доста трудно — обади се Бийчъм. Тя беше чела материали по въпроса заради едно обсъждане в комисията след събитията от 11 септември. — Количеството експлозив трябва да бъде много внимателно изчислено. Когато е повече, радиоактивният материал ще бъде толкова силно разпръснат, че няма да представлява никаква заплаха. Ако пък е твърде малко, ще бъде замърсена само ограничена зона, която лесно ще бъде прочистена от екипите за борба с химическите и радиоактивни замърсявания. И, както вече отбеляза господин Олрид, за това няма реални данни; задниците, които ще ги майсторят, бая ще се поизпотят.

— Къде ли ще ударят? — попита президентът. Сега той обикаляше в кръг и на бледото му чело блестяха капчици пот. Беше разхлабил връзката си и свалил сакото си, оставайки по измачкана, прилепнала към изпотеното му тяло риза.

— Трябва да предположим, че ще са важни цели — обади се за първи път Вик. Опитваше се да не забелязва колко зле е обръснат президентът. Косми от гъстите черни бакенбарди пълзяха по хлътналите му бузи. — Ню Йорк, Лос Анджелис… някъде по вътрешния пояс.

— Те искат така да мислим! — Венабъл спря обиколките си, сякаш съзря духа на някой бивш президент. — Знаят, че ни е известно за кражбата. Знаят, че правим всичко възможно, за да предотвратим нова атака. Ние знаем, че те знаят, че ние знаем, но ние не знаем каквото още не знаем и това е…

Венабъл се обърка в заплетените си разсъждения и съвсем изпусна нишката на мисълта си. Седна пред готическия на вид хармониум и започна да си играе с клавишите, удряйки ги подред. Бийчъм поклати глава, молейки се той да не превърти.

— Трябва да сме по-находчиви в мисленето си — предложи тя.

— Правилно — съгласи се Венабъл. — Трябва да огледаме отново вътрешността на страната и местата, където удариха първия път. Може би ще ударят отново там… Канзас Сити, Ню Орлиънс…

— Г-н президент — опита се да го прекъсне началникът на кабинета.

— Чатануга, Оуджей, Портланд… не разбирате ли? Те просто искат да ни накарат да мислим…

— Дейвид! — обади се с по-висок глас Андреа Чейз, разбирайки какво ги грози, ако той започнеше да говори несвързано. — Трябва да предположим, че вие сте следващата цел. Което значи, че трябва да обсъдим възможностите за евакуация.

Дейвид Рей Венабъл, четиридесет и четвъртият президент на Съединените щати, кимна така леко, като че ли думите й не тежаха повече от тези на иконом, съобщаващ, че вечерята е готова. Изглеждаше отнесен и тъжен от ужасяващия развой на нещата.