Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Бури и наводнения — припомни му тя. — Говорим за хиляди животи в цели шест щата. Става дума за икономиката, която ще изпадне в колапс и ще рухне, ако не…

— Достатъчно — махна с ръка той. — Разбрах какво искаш да кажеш.

— Добре, тогава нека споделя с теб едно предположение! — Бийчъм започна да разтрива основата на носа си. Вече усещаше умората и спешно се нуждаеше от сън. — Да предположим, че това е първият етап от един много по-голям терористичен заговор. Нека приемем, че разузнаването ни докладва за пряка заплаха за ключово важни инфраструктури, включително енергетиката, сухопътния транспорт, финансовите пазари… и дори Интернет.

— Предположение ли? — попита той. — Или имаш по-конкретна информация, която все още не съм видял?

— Да кажем, че има основание да смятаме, че ислямските терористи са направили вътрешни групи с участието на американци. Американци немюсюлмани. Хора като теб и мен.

— Това не е предположение, нали? — попита той. — Трябва да знам, Елизабет. Може и да не ти харесва, но все още съм ти шеф.

— Онзи арест, за който ти говорих по-рано. Залавянето на Махар в Индонезия?

Президентът кимна.

— Той не беше сам.

Сега очите му се разшириха.

— С него бяха и трима американци. Християни.

— Какво? Защо? Разпитахте ли ги?

Бийчъм направи няколко крачки към прозорците, гледащи към Пенсилвания авеню. Снегът замъгляваше всичко от другата страна на уличното платно.

— Това, което ще ти кажа, не е записано в нито един разузнавателен доклад. Не влиза в рамките на засекретената информация и всъщност не съществува реално. Ти — макар че разполагаш с цялата президентска власт — никога няма да можеш да проникнеш в механизма, който скрива тази история. Това е неофициална програма, разрешена тихомълком от предишната администрация, и действаща извън рамките на бюрокрацията.

— За какво говориш? Създали сте някаква супертайна агенция за борба с тероризма ли? — Гласът му звучеше невярващо и леко ядосано. — Не искам такива неща при моето управление, Елизабет. Казвам ти го още отсега. Всичко, което правим, трябва да е открито и достъпно за проверка от Конгреса. Няма да се застъпвам за…

— Искаш ли да знаеш за християните, или не? — Бийчъм въобще не изглеждаше впечатлена от заплахите му.

Венабъл кръстоса ръце пред гърдите си и зачака.

— ФБР свърза една саудитска благотворителна фондация, работеща в Съединените щати, с група бели расисти от Айдахо. Там са се извършвали многобройни финансови преводи, някои от които твърде значителни. Олрид казва, че според неговата Група за проследяване финансирането на терористи следите водят пряко до важни членове на саудитската кралска фамилия.

— Саудитци ли? — пое дълбоко въздух Венабъл с примирен вид. — Вече достатъчно се занимавахме с тях, нали така? Искам да кажа, че от това, което съм чел през последните няколко години, те винаги са се противопоставяли на всичко, свързано с тероризма.

— Точно така — съгласи се Бийчъм. — Саудитските магнати са инвестирали повече от билион и петстотин милиарда долара в наши финансови институции. Те са едни от най-сериозните ни съюзници в Близкия изток и имат големи общности в най-големите ни градове. И все пак разузнаването смята, че представляват критична заплаха.

— А какво ще кажеш за „Бордърс Атлантик“? — попита той. — Джордън Мичъл продаде системата „Куантис“ на саудитците, преди да я е въвел още в собствената си страна. Именно твоят комитет определи това като една от най-големите заплахи пред разузнавателната ни общност през последните десетилетия.

Изведнъж всичко започна да добива смисъл. Механизмите в неговия възпитан в Йейл мозък започнаха да работят в синхрон.

— Не знаем за никакви негови връзки по тази линия, но да, това очевидно е проблем — отвърна Бийчъм.

Би трябвало да се притеснява, че лъже президента на Съединените щати, но всъщност не беше така. Знаеше, че въпросите на националната сигурност рядко зависеха от политиците. В нейната вселена от тайни само онези с ясно съзнание за мисията и отговорността трябваше да бъдат посветени.

— Тогава сигурно са били намесени и в атентатите от 11 септември, предполагам?

— Да. Саудитците са помагали на петнайсет от деветнайсетте мъже, отвлекли самолетите, и са финансирали най-различни каузи — като се започне от „Ал Кайда“ до пропалестински групировки. Сега разполагаме със значителни доказателства, че те подкрепят един съвсем нов тип вътрешна заплаха в САЩ.