Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Радвам се да те видя, Джордън.

Бяха само двамата. Траск седеше навън в мерцедеса, а Хох идваше винаги сам.

— Аз също. Как я караш?

Никой от двамата не обичаше празното бъбрене, но помежду им се бе възцарило взаимно уважение.

— Добре съм. Кафе?

— Само вода.

Те поръчаха и седнаха до прозореца.

— Значи имаме работа, така ли? — попита Мичъл.

— Така — Хох огледа небрежно помещението, за да се увери, че никой не ги подслушва. — Джафар ал Таяр.

— Не говоря арабски. Мисля, че знаеш това.

Хох наблюдаваше лицето на Мичъл, опитвайки се да определи дали тази фраза го бе изненадала, или не.

— Това означава Джафар Пилота, или Високо летящия — някой, който контролира нещата от позицията на силата, или от влиятелно място. Разработваме един източник в нашата база в залива Гуантанамо, който ни подхвърли за операция, наречена „Джафар ал Таяр“. Както изглежда, терористична операция, но много по-тревожна.

— Какво може да бъде по-тревожно от една терористична операция? — попита Мичъл. — Особено на фона на последните събития?

— „Джафар ал Таяр“ беше операция, развита от правителството на Съединените щати — рече Хох.

Генералният директор на „Бордърс Атлантик“ дори не мигна.

— Продължавай.

— В средата на осемдесетте години Пентагонът се беше забъркал в различни налудничави схеми, наричани „асинхронна битка“. Сигурен съм, че помниш тези истории — всичко от езотеричните науки и телепатията до незабелязаното внушение и масовата хипноза. Е, един от най-разумните проекти засягаше възможността комунисти или терористи да проникнат отвътре в нашето правителство.

— Отвътре? Какво искаш да кажеш?

— Ами като спечелят изборите. ЦРУ и ФБР винаги са се оглеждали за шпиони, разбира се, но никой не е разглеждал отблизо възможността някоя чужда сила просто да внедри кандидат за общите избори.

Мичъл кимна. Америка беше свободно и открито общество. Въпреки съществуващите предразсъдъци, мъже и жени от различни етнически, религиозни и културни общности бяха достигали до високи постове.

— Интересно — рече Мичъл. Хох беше завладял изцяло вниманието му.

— За да изпробва тази възможност, АНИП — Агенцията за напредничави изследователски проекти — навремето лансира една идея. Какво, ако военните в САЩ намерят група от силно амбициозни лица, променят техните досиетата и им възложат мисия: да спечелят изборите. Това би било един таен проект — нещо, за което почти никой не би разбрал.

— И са го направили? — попита Мичъл.

— Дванайсет души — кимна Хох. — Най-добрите и най-умните, които армията можа да открие. Нарекоха го Граждански отбранителен сценарий номер четири: проект „Меджидо“. Осъществи се от Специалните сили в Четвърта психологическа оперативна група. Много малка формация. Пълна анонимност. Пълно затъмнение.

Хох отново се огледа. Никой не беше говорил за това почти двайсет години.

— Армията взе тези дванайсет души и за две години ги превърна във възможно най-добри политически кандидати. Образование, чар, школи, отлични военни биографии — всичките измислени, разбира се, с пълното съдействие на Министерството на отбраната.

— И изпратиха ли ги да участват в изборите?

— Да. Върнаха ги в родните им градове. Шерифи, кметове, щатски съветници, членове на Конгреса на САЩ: единствената им задача беше да се изкачат колкото се може по-високо в политическата система.

— И какво стана?

— Не знаем.

— Какво? — сепнато попита Мичъл. — Как така не знаете?

— На първо място, проектът беше много ограничен и данните за него постепенно потънаха. Второ, проектът беше ръководен от един полковник на име Елис, който очевидно вече е пенсионер. Проектът „Меджидо“ и всичко, което знаем за него, си е отишло заедно с този полковник, когато той е напуснал армията.

Мичъл се облегна назад и се замисли. Ако в Америка бизнесът би могъл да действа като правителство, цялата страна би банкрутирала и щеше да се озове зад решетките.

— И как така вие от ЦРУ знаете по-малко за проект „Меджидо“ от един ислямски свещен боец, затворен в базата Гуантанамо, Куба? — прошепна Мичъл.

— Не сме сигурни, че той знае нещо — вдигна рамене Хох. — Но приликите между „Джафар ал Таяр“ и нашия проект „Меджидо“ са твърде близки, за да ги пренебрегваме. Единственият начин да отрием истината е да проследим този проект и да видим какво се е случило с тези дванайсет кандидати.

— Което означава, че този полковник Елис е още наоколо и знаете къде да го намерите, така ли?