Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Сирад кимна с глава. Разбира се, помисли си тя.

— Добре. Сега… — тебеширът на Рави започна направо да подскача — генерирането на случайни числа обикновено е най-следената и най-слабата част на системата. Нашите математици направиха пробив в числовото генериране. Ние Не разчитаме на старите системи, защото открихме съвсем нов начин за генериране на случайности. Това е голям пробив — нещо, което би ни спечелило Нобелова награда за математика или физика, ако можехме да го публикуваме в специализираните научни издания. Но ние, разбира се, не можем.

— Това ли е прочутият „ъглов камък на Нгуен“, за който съм чувала? — попита Сирад. Знаеше, че се говори много за това, но тя никога не се бе заслушвала в подробностите. Всичко, което знаеше, бе, че „Бордърс Атлантик“ бяха наели двайсет и две годишен математик на име Хун Ил Нгуен от Националната агенция за сигурност, който бе син на виетнамски имигранти и първо поколение американец. Истинско дете — чудо. Очевидно беше направил нещо изключително.

— Не — каза Рави. Той беше свършил последните три парчета тебешир и стоеше полуобърнат към черната дъска. — Това е „ъгловият камък на Нгуен“.

Той посочи написаното и се ухили с детска усмивка.

— И какво по-точно означава това? — попита Сирад. Беше учила навремето теоретична математика в университета, но не разбираше почти нищо от разкривените йероглифи на Рави.

— Това означава пари; повече от трийсет милиарда приход само тази година — отвърна той, скръствайки ръце. — Това означава сигурност, власт, красота, основна промяна в начина, по които се отнасяме към физическото пространство. Но за повечето хора, разбира се, не означава нищо повече от няколко бели драсканици върху мръсната черна дъска.

— Развесели ме — рече Сирад. — Страхувам се, че нямаме време за метафори.

— Да, наистина — Рави се върна към деловия тон. — Има два основни начина за съставяне на кодово писмо — с таен ключ, или симетричен , и с явен ключ, или асиметричен . Симетричните кодове използват един и същ код за шифроване и разшифроване, докато асиметричните използват два различни кода. „Куантис“ разчита на съчетание от двата вида. Изпращаме информацията до спътника симетрично, а той я препраща към приемника асиметрично. Тази част е ясна, нали?

Сирад отново кимна. „Бордърс Атлантик“ притежаваха всички спътници в своята система, което им позволяваше да разполагат с добре установени шифрови техники. Системата на компанията беше много бърза и добре съчетана с новия процес за генериране на случайни числа, въведен от „Бордърс Атлантик“, и беше изключително надеждна.

— „Ъгловият камък на Нгуен“ се отнася за втория етап на пренасянето на данни — от спътника до приемника. Проблемите ни винаги са се свеждали до проверяващите автентичността кодове за индивидуалните абонати: така наречените „кодови протоколи“. Ако интегрирахме кодовете във всеки един от телефоните „Куантис“, някой би могъл да разшифрова по обратния път цялата ни технология и да я клонира. Това не можем да си позволим, нали така?

Сирад отново кимна утвърдително и си погледна часовника.

— Трябва да се размърдаме, Рави — каза тя.

— Криптосистемите с явен ключ — вторият етап от потока данни на „Куантис“ винаги е бил изправен пред известна уязвимост по отношение на това, което наричаме „твърди проблеми“. Те са няколко, но Нгуен реши най-същественият…

— Така ли? — Сирад почти бе загубила нишката на сложното обяснение, въпреки трескавото му ръкомахане по цялата тебеширената формула.

— „Ъгловият камък на Нгуен“ формира основата на „Куантис“ — продължи неуморно Рави. — Той намери решение на един от най-важните проблеми в математиката. И сега само ние разполагаме с това решение. Това не е крайъгълният камък на някоя академична формула. Това е основата на цял нов свят.

Поделенията на ООЗ се движеха с ефикасността на добре смазан механизъм. Докато дежурната част — било „жълта“ или „синя“, в зависимост от смяната — се грижеше за личната екипировка и доставките за спешни акции, тренировъчната секция се стараеше да приведе отделните поделения в готовност. Всичко — от бобени консерви до патрони — се товареше в закрити камиони за незабавна доставка до транспортния самолет „С-17“, чакащ на военновъздушната база „Ендрюс“ на седемдесет километра на север. ООЗ се гордееха, че се справят с всичко сами, и затова необходимите продукти за поддържането на петдесет оперативни бойци и двайсет и пет души поддържащ персонал пътуваха заедно с тях. Тировете и камионите с открити каросерии бяха пълни с оръжия, амуниции, медицинска екипировка, свързочни апаратури, бронежилетки, оборудване за хеликоптери и лични торби.