Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Тя се обърна към другите, но те нямаха никакво намерение да се намесват.

— Вие може да сте президент, Дейвид, но сте само човек. Не забравяйте това.

Венабъл я погледна с безизразно лице. Трябваше да покаже твърдост и да попречи на Бийчъм да се представя като негов безценен партньор.

— Повикайте хеликоптер за вицепрезидента — нареди лаконично той. — Тя трябва да замине за безопасно място, колкото е възможно по-скоро. Очевидно протоколът за приемствеността на властта го изисква.

Вторник, 15 февруари

02:33 по Гринуич

Албъмърл Билдинг, Ню Йорк

На практика целият седемнайсети етаж в централната сграда на „Бордърс Атлантик“ беше отделен за специалистите по сигурността. Съществуването на фирмата зависеше изцяло от високите технологии — от сателитните контакти, до компютърните връзки и разработването на нови продукти — и затова не беше чудно, че всички — от конкурентни компании до чужди правителства, се опитваха да проникнат в тайните й. Именно затова седемнайсетият етаж бе превърнат в нейната вътрешна крепост.

— Значи става въпрос за алгоритмите? — попита Сирад. Тя стоеше до Рави, с който се бе опознала добре през последните дванайсет часа. — Това ли е най-уязвимото ни място?

— Така мисли Дитер, но всъщност той не разбира проблема — отвърна Рави. Макар че имаше достъп до едни от най-мощните и съвършени компютърни устройства в света, дребният мъж, роден в Ню Делхи, все още използваше една старомодна черна дъска.

— Това е реалният проблем — започна той и показа нарисуваните на черната дъска два квадрата и кръг, в които според Сирад имаше нещо като равностранен триъгълник. — Създаването на кодове е теоретично прост въпрос. „Бордърс Атлантик“ се стреми да предава информация от един клетъчен телефон на друг. — Той посочи един от квадратите, стараейки се да онагледи мисълта си. — Тази информация се предава с помощта на ултракъси вълни, разпространяващи се по определен начин. Поради факта че земята е кръгла, и заради физически препятствия сме принудени да издигаме вълновите предаватели на високи места или кули — или както при системата „Куантис“ — да ги изнасяме в ниска орбита около земното кълбо.

Рави прокара няколко линии и стрелки, свързвайки квадратите, означаващи клетъчни телефони и кръга, символизиращ сателита, и по този начин оформи отделните стлани на своята тебеширена комуникационна пирамида. Сирад, разбира се, смяташе цялото това встъпление за много примитивно, но не виждаше смисъл да смущава мисловния процес на колегата си.

— Проблемът на криптографите има две страни. Първо, ултракъсата вълна лесно може да бъде прехваната отвсякъде по време на процеса предаване/приемане — тези вълни не могат да бъдат защитени като компютърните системи. На второ място, необходими са ключове, за да се зашифрова предаването и съответно да се разшифрова приемането. Тези ключове се базират на алгоритми, които се основават на псевдослучайни числа. Всичко е математика. Както може да се измисли формула за кодиране, така може да си измисли и начин за разкодирането й.

— Изключително опростено обяснение — рече Сирад и скръсти ръце пред гърдите си. Защо ли Рави й обясняваше всичко като на случаен посетител, след като знаеше, че тя е ръководила целия проект „Куантис“.

— Е, да, разбира се.

Той изтри дъската и започна бързо да пише в горния ляв ъгъл. Букви. Числа. Гръцки символи. Тебеширът чукаше и скърцаше върху зацапаната повърхност с такава скорост и сила, че Сирад отстъпи малко назад, за да избегне хвърчащите парченца.

— Без да се спираме много на особеностите на цялата система — каза той, — нека разгледаме първо нашия генератор на случайни числа — душата на „Куантис“, неговата главна основа. Обикновените компютърни генератори произвеждат псевдочисла, основаващи се на статистически случайности. Но криптографите — съставителите на шифрите — не могат да разчитат само на тях, защото лесно подлежат на копиране и затова търсят физически източници, които не могат да се предвидят, като например скрити интервали в уредите, статистики при употреба — да речем, паузите между тракането по клавишите на хиляди различни компютърни клавиатури.

Рави говореше на съвсем разбираем език, но същевременно пишеше на съвсем друг. Когато допускаше грешки, забърсваше с длан написаното и продължаваше отново отгоре върху посивялата от тебешира повърхност.

— Този шум се отделя посредством това, което наричаме „режекторна функция“. Използва се, за да подсили взаимовръзките в криптографската схема. Да си припомним, че главната цел е да се осигури непредсказуемост — кодът трябва да бъде непроницаем за всяко външно наблюдение. Защото не искате някой нежелан посетител да разбере ключовия ви алгоритъм. Доскоро това означаваше най-малкото сто двайсет и осем бита истинска ентропия. За да се постигне това, в числовите генератори се изграждаха много големи бази информация и данните се прекарваха през режекторната функция, за да се защити съдържанието на тези бази. Когато се нуждаете от още битове, просто добавяте нови количества данни в базите, използвайки, разбира се, случаен код за поддържане на взаимовръзките.