Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Нямате право да идвате тук — каза вицепрезидентът, когато останаха сами. — Знаете това, нали?

— Знам всичко за проект „Меджидо“ — избълва той. Нямаше време за обсъждане на морални правила или етикет в свят, в който вече не съществуваха такива. — Идентифицирах Джафар ал Таяр.

Бийчъм замръзна. „Възможно ли е това?“ — запита се тя. Дали този незначителен агент от ФБР би могъл да разкрие тайна, която беше укривана на най-високи правителствени равнища през последните две десетилетия?

— К-к-какво? — запелтечи тя. — Какво… Кой…?

— Той е президентът — заяви Джеръми, без да се интересува кой можеше да го чуе. — Той възнамерява да използва тези терористични атаки като оправдание за удар срещу Саудитска Арабия, като се надява с това да разпали война с ислямските държави. Трябва да го спрете.

Бийчъм стана от стола си. Обърканият й поглед внезапно изчезна и на негово място се появи иронична усмивка.

— Загубили сте много кръв, агент Уолър — каза тя. — Мисля, че бълнувате.

— Господи, той не спира — изпъшка Сирад, когато Самолетът на Страшния съд потегли по пистата за излитане. Охранителните камери на военновъздушните сили предаваха движението му на един от петте екрана в залата.

— Наистина ли мислиш, че би могъл да стори това? — попита Мичъл. Дори да се съмняваше, не го показа.

— Но какво ще стане, ако…

— Сирад — спря я Мичъл, — мислиш ли, че ще оставя такова нещо в ръцете на политиците?

Изпълнителният директор на „Бордърс Атлантик“ взе едно дистанционно и смени репортажите на Си Ен Ен за касапницата около Капитолия с друго предаване, чието изображение бе зърнесто и черно-бяло, като че ли се предаваше от неособено качествена охранителна камера. Всички в стаята видяха малката тъмна фигура, която се придвижваше към неподвижен предмет в същия цвят.

— Какво е това, някаква инфрачервена картина ли? — попита Сирад.

— Това е смъртта — каза Мичъл, кръстосвайки ръце пред гърдите си. — Хората я наричат редник Джейн.

Ревът на самолетните двигатели заглуши последните стъпки на агентката от специалния отдел на ЦРУ по скърцащия, замръзнал сняг. Тя се движеше бързо към обекта, както й беше наредил нейният работодател от Ню Йорк. Обектът беше коленичил само на десет метра пред нея и бе съсредоточен върху собствения си изстрел.

БУУМ!

Безмилостната пушка „Барет“ 50-ти калибър избълва огън и изгърмя така силно, че дъхът й секна за част от секундата.

БУУМ!

От дългото дуло на оръжието отново изскочи синьо-червен пламък, насочен към Бронята , който издигаше нос към небето.

БУУМ!

Последният изстрел прозвуча много по-слабо сред грохота на излитащия президентски самолет.

Ефектът обаче беше безпогрешен. 45-калибровият пистолет на редник Джейн излая само веднъж и уби на място полковник Елис точно там, където сателитите на Джордън Мичъл и техните инфрачервени сензори го бяха открили.

— И седмият ангел изля гневът си в небето; и величествен глас дойде от храма небесен, от трона господен, казвайки, „Сторено е!“ — каза тя. Редник Джейн не се смяташе за религиозен човек, но епитафията й се стори уместна. Той все пак беше войн и тя чувстваше, че му дължи това.

Загадъчната специалистка по пеперудите се оттегли обратно през снега, докато „Еър Форс Уан“ се изгуби в небето над нея. Тя имаше и друга работа за вършене.

— Готови сме, господин президент — потвърди генерал Ошински, след като „Еър Форс Уан“ беше вече във въздуха.

Той допря до ухото си мобифона „Куантис“, изваден от футболната топка . От другата страна на линията оперативният офицер от „Интрепид“, плаващ на 110 мили южно от Йемен, беше готов да изстреля ядрените ракети.

— Дейвид, искам още веднъж да те помоля да размислиш — обади се неговият началник-кабинет. Тя беше първият и най-важен политически съветник, но понякога липсата на тестостерон предизвикваше в нея нелогични аргументи. — Какво ще стане, ако сега докладът на ФБР е верен?

— Изстрелване — заповяда президентът. Кръвта на праведното отмъщение беше зачервила лицето му, но погледът му още бе изпълнен с колебание.

— Ракетите изстреляни — потвърди Ошински.

„Е, какво пък? — помисли си Чейз, примирявайки се с едно бъдеще, което се бе опитала многократно да предотврати, като член на това правителство. — Вече е свършено“.

Мичъл разпозна кодовете за изстрелване на ракети, още преди Рави да му съобщи, че са се появили на компютъра.

— Това са — каза шефът на „Бордърс Атлантик“. Гласът му звучеше спокойно. Без паника. — Изпратете прихванатите данни до Маунт Уедър.