Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Искам да ми докладвате веднага щом излети — каза тя. — Установихте ли надеждни връзки?

— Да, госпожо — отвърна й мъжът. — Току-що разговарях…

Вниманието му бе привлечено от някаква суматоха в преддверието.

— Тя трябва да ме приеме, по дяволите! — изкрещя някакъв глас.

После забързано се почука на вратата.

— Влез — каза Бийчъм.

Врата се отвори и влезе един майор от морската пехота с автоматичен пистолет „Берета 92“ в ръка.

— Извинете, госпожо — започна офицерът някак объркано, — знам, че звучи налудничаво, но тук са хора от ДВС с един от арестуваните. Той твърди, че имал информация, която е от изключително значение за това разследване, но можел да я съобщи само на вас.

Бийчъм погледна към директора по оперативните въпроси и после към двамата агенти на Сикрет Сървис.

— Името ми е Джеръми Уолър! — извика някой. — Кажете й, че името ми е Джеръми Уолър!

— Вътрешна работа ли? — повтори Хавлок. — А какво стана с поемането на отговорност от арабите?

Президентът прочете още няколко реда от информацията, дошла от ФБР. Тя даваше подробности, изложени със сложната терминология на Бюрото — език, които Венабъл едва сега започваше да разбира.

— Тук се съобщава, че това е бяла фанатична групировка, известна като „Свещеничество на Финеас“, която е използвала за прикритие мюсюлманските терористи. Това е вътрешна операция, имаща за цел да разпали война между християнството и исляма.

— Това е смешно — каза Хавлок. — Това същото ФБР ли е, което преди час ни убеждаваше, че има явни връзки между принц Абдула и радикални клетки в нашата страна?

— Всичко е било инсценировка — продължи да чете президентът. — Сега анализаторите смятат, че свещениците на Финеас се опитват да предизвикат нещо като битка на Апокалипсиса. Същински Армагедон.

Ошински остави обратно черния тефтер, а Чейз поклати невярващо глава. Хавлок се почеса по челото, като се опитваше да намери смисъл в казаното.

— Да отменя ли полета, сър? — попита командирът на самолета, чиято работа включваше и много по-важни задачи от това да закопчава коланите на ВИП седалките.

Венабъл почти не се замисли.

— За нищо на света — каза той. — Това е мнение на ФБР — същото ФБР, което не можа да ми даде никаква информация за избухването на първата бомба. Ако си мислят, че ще рискувам националната сигурност заради някаква щура теория за конспирация на тайни свещеници и общества, сигурно са полудели.

Президент Дейвид Рей Венабъл посочи към футболната топка .

— Извадете кодовете — каза главнокомандващият. — Мисията продължава.

Полковник Елис гледаше как грамадният синьо-бял самолет завива по дясната писта за изчакване и продължава по главната писта, набирайки скорост. Знаеше, че не трябва да пропусне точния момент. Щеше да разполага само със секунди след излитането на Бронята , преди летящият команден център да излезе извън обсега на изстрелите му. Най-добрият момент за стрелба беше, когато самолетът се подготвя за вертикално излитане.

— Благословени са умиротворителите — прошепна той. — Защото те ще бъдат наречени синове господни.

Сега той бе излязъл от прикритието си и се виждаше напълно ясно — едно топло тяло всред снежното поле, но това нямаше значение. Беше твърде късно за всеки, който би искал да го спре. Трябваше само да уцели един от двигателите в момент, когато набира пълни обороти за излитане.

Задръж… задръж… задръж… , самоконтролираше се той, слагайки пръст на спусъка. „Еър Форс Уан“ идваше директно срещу него и започна да нараства в оптическия му мерник.

„Само един удар — каза си той. — Само един куршум, за да спася избраните“.

— Какво, по дяволите, става тук? — попита вицепрезидентът, когато вкараха окования Джеръми в нейния офис. Превръзката на крака му кървеше. Дрехите му бяха разкъсани и изпоцапани.

— Съжалявам, госпожо — каза агентът от ДВС, — но той сто пъти повтори, че…

— Трябва да говоря с вас насаме, госпожо вицепрезидент — настоя Джеръми. — Нямаме време да спорим. Имам информация, която е изключително важна за националната сигурност. Извънредно важна. И при това само за вашите уши.

Бийчъм се опита да не показва, че го познава. Фактът, че Джеръми бе тук, бе дръзко нарушение на правилата, които той бе приел при първата им среща в кабинета на Джордън Мичъл.

— Оставете ни — заповяда тя. — Всички.

— Но, госпожо… — започна агентът от Сикрет Сървис.

— Оставете ни! — настоя Бийчъм. Тя разполагаше с властта и те нямаха друг избор, освен да се подчинят.