Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

— Защо не можеш да приемеш, че си прецакан, предателско копеле? — каза мъжът до него, като се обърна рязко и посочи с пръст все още кървящото лице на Джеръми. — Единственото нещо, което искам да чуя от устата ти, са имената на хората, с които работиш, и думата „съжалявам“.

Джеръми понечи да му отвърне, но едно внезапното хрумване го накара да замръзне на мястото си.

— Съжалявам — каза той с цялата примиреност, на която беше способен в момента. — Добре, казах го. Сега ме заведете при вицепрезидента и ще ви кажа всичко, което искате да знаете.

— Трябва да заемете местата си незабавно — каза пилотът. Президентът Венабъл виждаше за първи път хората от екипа си, облечени във военни униформи с бронирани жилетки.

Андреа Чейз го водеше по пътя към заседателната зала, точно зад витата стълба, водеща към горния салон на самолета. Десетки хора се движеха из претъпканата основна кабина на грамадния „Боинг“, заети с последните приготовления за полета, който се очертаваше като доста дълъг.

Преработеният „Боинг 747-200“, който бе превърнат в специален правителствен самолет „Еър Форс Е-4В“, приличаше на цивилните си сродници само по външен вид. Националният въздушен оперативен център можеше да поеме до 114 души, имаше противоядрени и анти термични щитове, защита срещу електромагнитни вълни, система за противоракетна отбрана и възможно най-добрите комуникационни връзки.

— Трудно ми е да повярвам, че толкова голямо нещо може да излети вертикално! — отбеляза Хавлок. Той не беше фен на летенето и никак не бе възхитен от мисълта за предстоящия полет.

— Четири двигателя на „Дженеръл Електрик“, модел CF6-80C2B1 — каза Ошински, чийто екип наблюдаваше подготвителните операции. — Не само че можем да излетим под прав ъгъл, но можем и да поддържаме безкраен полет на 12 хиляди метра височина със зареждане във въздуха.

— Готови ли сме? — попита пилотът и се наведе да помогне на Хавлок да закопчае специалния си колан, пригоден и за вертикално излитане. Мощните двигатели на самолета се включиха и машината бавно се отправи към пистата.

— Момент, пилот — отвърна генералът. Той посочи към футболната топка и куриерът от военновъздушните сили внимателно постави куфарчето на махагоновата заседателна маса. — Само искам да съм сигурен, че всичко е наред, в случай че президентът…

Думите му затихнаха почти до шепот, когато куфарчето бе отворено и разкри механизма на Третата световна война. Той дръпна „черния тефтер“ — ръководство от 75 страници, което разделяше военните сценарии на три категории: Възможности за всеобщо нападение; Възможности за подбрани обекти за атакуване и Възможности за ограничена атака.

— Има два комплекта планове, между които може да избирате, господин президент — обясни Ошински. Той погледна в куфарчето, за да се убеди, че всичко е наред. — „Предупреждение за изстрелване“ или „Готовност за изстрелване“. Мисля, че е напълно реално…

— Извинете, сър — на вратата на заседателната зала се появи капитанът на „Еър Форс“. — Пристигна съобщение за президента от Белия дом.

Капитанът на самолета пристъпи и подаде документа.

— За какво става дума? — попита Чейз, след като шефът й го прочете. Нейна работа беше да знае всичко, което достига до него.

— Не мога да повярвам — каза Венабъл и прочете написаното още веднъж, за да е съвсем сигурен. — Това е от специалните служби на ФБР… и те казват, че оттеглят твърдението си за съучастието на Саудитска Арабия. Съобщават, че са разкрили група бели расисти — група от Движението за християнска идентичност, наречена „Свещеници на Финеас“…

Той се обърна към Хавлок, неговият личен офицер по разузнаването.

— За бога! Те смятат, че това е вътрешна работа.

Бийчъм и нейният първи помощник седяха в специалния апартамент за ръководителя на правителството — три кабинета, в които никой не беше работил от времето на единайсети септември.

— Президентът се готви да излети от военновъздушна база „Ендрюс“ — каза мъжът, заемащ поста директор по оперативните въпроси на Федералната служба по сигурност. — Независимо, че президентът все още има върховната власт, извън тези стени правителството е престанало да съществува. И само вие, де факто, сте ръководител на невоенните операции и на всичко, което е необходимо, за да могат да бъдат изпълнени. Ако се случи нещо с „Еър Форс Уан“, вие поемате пълния контрол.

Вицепрезидентът кимна. Вече бе играла тази роля по време на кризата. Отговорността и необходимостта да ръководи никога не бяха я плашили.