Кристофър Уиткомб - Смъртни врагове

Елис извади пълнителя и го потупа внимателно върху дланта си, за да се увери, че едрокалибрените патрони са подредени правилно. После дръпна назад тежкия затвор и провери магазина, за да е сигурен, че нищо не го е замърсило. Накрая вкара пълнителя, освободи предпазителя и чу как първият куршум влезе в дулото.

Дисциплина , изкомандва се сам. Полковникът беше военен човек, оформен от насилието и предопределен да го извършва, но само господ можеше да го води в това, което щеше да последва.

Свещеникът на Финеас лежеше зад корпуса на оръжието, направено от масивна стомана и пластмаса. Сведе поглед към окуляра на оптическия мерник и пробва как се върти. Устройството от неръждаема стомана не пречеше на свободното нагласяване на дългото черно дуло.

СЪЕДИНЕНИ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, прочете той през окуляра. Трите думи бяха изписани на самолета. След преклонението му към бога това бяха трите думи, към които бе най-силно привързан.

Елизабет Бийчъм беше започнала да организира своето правителство в сянка от момента, в който пристигнаха първите бронирани коли: четиридесет члена от всяка камара в Конгреса, държавният секретар, министрите на отбраната, на вътрешните работи и трима върховни съдии. Всички се събираха в амфитеатрална зала за 250 души, в предната част, на която имаше невисок подиум.

Членовете на Конгреса бяха настанени на обичайните места — републиканците отдясно, демократите — вляво. Членовете на кабинета седяха на предните централни места, а съдиите от Върховния съд бяха заели страничните столове.

— Ще пропусна формалностите — каза вицепрезидентът, която говореше от катедра, поставена върху подиума. Гласът й изпълни залата и всички разговори моментално секнаха.

— Не знам какво точно сте чули, но водоснабдяването на Вашингтон е било заразено с радиоактивни материали.

Залата отново зашумя. Всички хора тук имаха семейства и приятели в града.

— Нашите експерти ни съобщиха, че замърсяването може да се промие до няколко дни, но президентът заповяда пълна евакуация. Неговият хеликоптер току-що кацна във военновъздушна база „Ендрюс“. Бронята ще излети след минути.

— Бронята ? — извика младият сенатор от Роуд Айланд. — Това не е ли Самолетът на Страшния съд ?

— Това е мобилен команден и контролен център — каза тя с равен и спокоен глас. — Натоварена съм да ви съобщя, че президентът възнамерява да използва правото си на главнокомандващ и да удари по стратегически обекти в Саудитска Арабия.

Присъстващите отново се разшумяха.

— Какъв вид удари? — извика един от републиканците. Слуховете и предположенията вече бяха плъзнали из залата.

— Тактическо ядрено оръжие — обяви Бийчъм на зяпналите от учудване и вече открояващите се малки групички от недоволни. Тя стоеше на катедрата и се опитваше да си придаде авторитетен и спокоен вид.

— Това ще предизвика свещена война! — извика някой.

— Знам, че новината ще шокира някои от вас — каза тя, — но това е решение на президента. Ако имате възражения, предлагам ви да ги отнесете до господ бог.

— Затваряй си шибаната уста — каза шофьорът.

Джеръми седеше на задната седалка на черния шевролет „Събърбън“. Две служебни коли се движеха отпред, проправяйки им път с мигащи светлини и сирени през натовареното вашингтонско движение.

— Казвам ви, името ми е Джеръми Уолър. Аз съм агент от ФБР, от Отряда за спасяване на заложници. Работех по секретна операция във връзка с терористичните акции.

Бяха вързали ръцете и краката му, но нямаше начин да усмирят протестите му.

— Майната ти — каза седналият до шофьора в колата. — Следим и теб, и лайняните ти приятелчета терористи, откакто подкарахте камиона с бомбата. Запази простотиите за адвоката си.

— Добре тогава, позволете ми да говоря с него — съгласи се Джеръми. Ако Кейлъб беше казал истината, той трябваше на всяка цена да се свърже с Бийчъм. Само тя можеше да спре президента от въвличането на света в невиждана военна трагедия. — Кога мога да говоря с адвоката си?

— Имайки предвид, че си нелегален вражески войник, заловен по време на национално разследване по сигурността, и че не сме длъжни даже да обявим, че съществуваш, бих казал, че това ще стане към края на следващия век, задник такъв.

Сърцето на Джеръми биеше до пръсване. Мисли! — крещеше той наум. Ако не намереше начин да се добере до Бийчъм, истината за самоличността на Джафар ал Таяр щеше да изгние заедно с него в гроба.