Дейвид Морел - Ловци на време

Гласът не отговори.

Франк махна на Аманда да насочи лъча на фенерчето към изхода. Те тръгнаха към другата зала, в която преподобният Пентикост беше прекарал повече от сто години, за да посрещне бъдещето.

Ударната вълна ги връхлетя изненадващо. Бейлинджър стегна мускулите си и в същия миг до тях достигна грохотът на експлозия. Стените потрепераха. Посипа се градушка от камъни. Франк се олюля и едва не падна.

— Не! — изкрещя той, когато ехото от грохота започна да утихва.

Двамата с Аманда се втурнаха към тунела, но пътят им беше преграден от гъст облак прах. Те се разкашляха и заотстъпваха колебливо назад.

Аманда се обърна, като се оглеждаше за камера.

— Кучи син! Каза ни, че никога не лъжеш! Закле се, че никога не си създавал нечестна игра! Обеща, че ще ни пуснеш живи, ако спечелим!

Господарят на играта запази мълчание.

Постепенно прахта се слегна. Бейлинджър и Аманда тръгнаха предпазливо напред, като насочиха лъча на фенерчето към края на тунела. Стигнаха до мястото, където бяха оставили тялото на Рей. Сега трупът на пилота беше затрупан от скални отломки.

— Джонатан сигурно е взривил GPS приемника на Рей — каза Франк.

— Не ме наричай Джонатан! — сопна се гласът.

— Защо не? Ти вече не играеш по правилата. Защо, по дяволите, да те наричаме Господаря на играта?

— А кой е казал, че играта е приключила?

Бейлинджър и Аманда се спогледаха на светлината на фенерчето.

— Не знам колко дълго ще издържат батериите. Ти донесе ли други? — попита го тя.

— Не.

След като помълчаха известно време, обзети от отчаяние, Аманда каза:

— Може да си направим факли от дрехите в Гробницата. — Тя се помъчи да звучи оптимистично, но гласът й изневери. — Лоша идея. Пламъците може да възпламенят минния газ.

На Франк му хрумна нещо:

— Ако имаше газ, той нямаше ли да ни е убил вече? Нямаше ли да се е възпламенил от експлозията?

— Може би. Но сега ми идва наум, че пламъкът на факлите ще погълне кислорода, с който разполагаме. Ще се задушим по-бързо, отколкото ако останем да чакаме в мрака.

Тя млъкна.

Разнесе се ръмжене. Двамата с Бейлинджър се обърнаха рязко и фенерчето освети двете кучета, които го бяха подгонили при оврага. На Франк му се стори, че кучетата са станали по-големи. Очите им червенееха на светлината. От челюстите им капеше слюнка. „Мили боже, последвали са ни в мината!“ — помисли си той.

Кучетата тръгнаха към тях, като се зъбеха. Бейлинджър вдигна пушката, но реакцията им беше мълниеносна. Преди да успее да натисне спусъка, те се обърнаха и избягаха в тъмнината.

— Хванати са в капан също като нас. Нямат друга храна. Когато това фенерче угасне… — Аманда не намери сили да довърши мисълта си.

— Да, става все по-трудно да гледаме оптимистично на нещата. — Той продължи да държи оръжието насочено към мрака.

— Фенерът — рече тя.

— Какво за него?

— Ако е бомба, можем да го използваме, за да взривим камъните, които ни препречват пътя. — Фенерчето в ръката й примигна.

— Може би. А може тунелът да се срути от силата на взрива.

— Ами вентилационната шахта, която спомена Господарят на играта?

— Да. — Франк усети наченки на надежда. Прашинките в лъча на фенерчето се движеха, сякаш под въздействието на едва доловимо въздушно течение.

Тръгнаха бавно напред. Аманда шареше с бледия лъч от едната стена на тунела до другата. Бейлинджър се ослушваше за кучетата. Устата му пресъхна. Направиха широк завой и се озоваха пред продължението на тунела. В него нямаше никой.

— Кучетата трябва да са отишли в Гробницата — каза тя.

Франк се приближи до входа на първата зала, като държеше пушката в готовност за стрелба. Аманда освети залата. Преподобният Пентикост ги посрещна с ръка върху книгата, която притискаше до гърдите си.

Бейлинджър тръгна към входа на Гробницата. Аманда го последва, като остави тъмнината да погълне проповедника. В същия миг от пещерата изскочи тъмна фигура. Кучето се гмурна под пушката и блъсна Франк в гърдите. Оръжието отхвръкна нагоре, а той натисна инстинктивно спусъка. Звукът от изстрела прозвуча оглушително в тясното пространство. Разхвърчаха се скални отломки. Франк залитна под тежестта на кучето. Те се блъснаха в Пентикост, събаряйки дъската, която го крепеше. Бейлинджър падна върху мумията и чу прашенето на сухите кости.

Кучето заби нокти в гащеризона му, като щракаше със зъби и се мъчеше да прегризе гърлото му. Той пусна пушката и се напъна да го отхвърли от себе си, но звярът се вкопчи в дрехата му още по-здраво. Бейлинджър го стисна за врата, но кучето се опита да захапе ръцете му, като пръскаше слюнка. Обзет от отчаяние, той измъкна автоматичния нож, който държеше в един от джобовете си. Натисна с палец копчето и го отвори с една ръка. После го заби в косматото тяло, но улучи ребро. Кучето продължи да се опитва да докопа гърлото му. Франк нанесе нов удар с ножа, този път го заби под ребрата на животното и направи разрез. Бликна гейзер от кръв. Изглежда, острието беше засегнало важен орган. Кучето се разтресе от конвулсии.