Дейвид Морел - Ловци на време

— Значи съм прав — каза Франк. — Било е масово самоубийство.

— Не. Нито един от тези хора не се е самоубил, дори и мъжът с дупката от куршум в главата. Изстрелът е произведен след смъртта му.

— Тогава…?

— Масово убийство — отговори Господарят на играта. — Пентикост е убил всичките двеста и седемнайсет жители на града, осемдесет и пет от които са деца. А в добавка е убил и домашните им любимци.

— Толкова много хора срещу един-единствен човек — каза Бейлинджър с глух глас. — Със сигурност са можели да го спрат.

— Не са знаели какво става. Пентикост ги е убедил да дойдат тук в навечерието на 1899 година, защото те вярвали, че ще бъдат пренесени на небето. Вярвали са го толкова силно, че тръгнали насам по време на буря. Пентикост ги уверил, че мината е уреченото място. Той се е нуждаел от тази пещера. Тя е била единственият начин да убие всички наведнъж.

— Как? — настоя Аманда. — С отрова? Разполагал ли е с достатъчно храна или вода, за да отрови всичките двеста и седемнайсет души? И как е успял да я отрови, без те да забележат?

— Не ги е убил чрез храна или вода.

— Ако не ги е застрелял, не виждам как би могъл да убие толкова много хора наведнъж.

— Арсеникът е интересна субстанция. Когато я нагреят, тя не се втечнява, а се превръща направо в газ.

— Пентикост ги е отровил с газ?

— Той мирише на чесън. Проникнал е от запечатана зала със скрити вентилационни отвори, така че е нямало как да спрат разпространението му из мината. След като запалил огъня, който е загрял арсеника и е предизвикал отделянето на газа, Пентикост излязъл от мината и е заключил изхода. По онова време постройките в подножието на склона са били непокътнати. Той изчакал бурята да премине в една от тях. После отворил вратата на мината и оставил газа да се разсее през една вентилационна шахта. По-късно е подредил живите картини. Искал е Гробницата на земните желания да бъде урок за бъдещите поколения. Когато е изпълнил мисията си, Пентикост организирал собствената си жива картина, после се е отровил и е отишъл там, където според него се намирал раят. Както ти отбеляза по-рано, в мините и пещерите няма много насекоми и микроби. Това е другата причина, освен студа, телата да се мумифицират. Но в тази мина все пак е имало някакви насекоми. Те обаче не са могли да си свършат работата, защото арсеникът, полепнал по телата, ги е убил.

Бейлинджър разглеждаше с отвращение живите картини.

— Докато идвах насам, ти ми каза, че Гробницата ще ми покаже смисъла на живота. Не виждам какъв е той, освен факта, че всички умират.

— Но не и ние — подчерта Аманда. — Поне не тази вечер. Намерихме Гробницата преди полунощ. Победихме! Трябва да се махнем оттук!

Господарят на играта не отговори на изявлението й, а вместо това каза на Франк:

— Смисълът на живота — неговият ад — е в това, че хората вярват в идеите, които им хрумват. Нещо по-лошо — те се опитват да осъществят тези идеи. Да вземем например ужасните масови убийци от миналия век. Хитлер. Сталин. Пол Пот. Заради тях са загинали милиони хора. Тези мъже давали ли са си сметка, че са луди? Едва ли. Те са вярвали, че страданието, което са причинявали, е нищожна цена за осъществяването на идеите им. Древните хора са смятали, че небето е купол с дупки, през които прониква Божествена светлина. Това е била тяхната реалност. По-късно хората са вярвали, че Слънцето се върти около Земята, която според тях е била център на Вселената. Те са смятали това за реалност. После Коперник е доказал, че Земята се върти около Слънцето и че то е център на Вселената. И това се е превърнало в реалност. Реалността е в нашето съзнание. Как иначе някой би могъл да обясни случилото се в тази пещера? Преподобният Пентикост и Джим Джоунс, Орденът на Слънчевия храм и Движението за възстановяване на Десетте Божи заповеди. Мислите са контролирали възприятията им. Космически кораб, скрит зад кометата Хейл-Боп? Ако мислиш за него, той става реалност. Да отровиш двеста и седемнайсет души, за да дадеш урок на бъдещите поколения? За Пентикост това е била най-очевидната идея, която е можела да му хрумне. „Ние създаваме своя собствена реалност“, каза веднъж един от помощниците на президента Буш-младши. Истината, която внушава Гробницата на земните желания , е, че идеите контролират всичко и че всичко е реално.

— Което означава, че твоята идея не е по-добра от идеите на всички останали! — повиши глас в изблик на гняв Бейлинджър. — Твоето мислене е точно толкова погрешно, колкото и това на Пентикост! Такава е и играта хи! Но сега тя свърши! Ние победихме! Тръгваме си!