— Това може да е умело замаскирана бомба.
Лъчът на фенерчето освети синината на бузата й, която се открои още повече върху внезапно пребледнялото й лице.
— Иракските бунтовници си умираха да крият чувствителни на допир бомби под труповете на американските войници — обясни й Франк. — И щом някой вдигнеше или преобърнеше труповете, те се взривяваха.
Аманда отдръпна ръка.
— Не е Библията — обади се Господарят на играта. — Казва се Евангелието на Гробницата на земните желания.
— Заглавието не е особено примамливо — отбеляза Бейлинджър.
— Пентикост го е написал на ръка. То предсказва злините на идния век и необходимостта хората да разберат истината.
— И каква е истината?
— Виж сам.
Аманда насочи лъча на фенерчето към един отвор в стената зад Преподобния. Бейлинджър вдигна пушката и закрачи напред, а тя тръгна след него, като му осветяваше пътя. Двамата минаха през отвора и се озоваха в едно значително по-обширно помещение.
Аманда зяпна от изумление.
Франк се опита да бъде язвителен:
— Да, добре, това е гробница. На земните желания.
Намираха се в пещера. Сталактитите и сталагмитите закриваха частично гледката на Бейлинджър и Аманда. Освен това тънкият лъч на фенерчето не им позволяваше да видят всичко наведнъж. Аманда бе принудена да го мести от предмет на предмет, от място на място, от една жива картина към друга.
Труп до труп.
Пред тях бяха гражданите на Авалон. Дрехите, в които бяха облечени, навярно са неделните им одежди за църква, прашни и посивели след изминалите век и нещо. Лицата им, досущ като това на Пентикост, бяха изпити, с изпъкнали под съсухрената кожа скули. Мумифицирани от консервиращия студ в тунела, хората изглеждаха смалени. Дрехите висяха по телата им като плащеници.
Групата, която се намираше най-близо до Бейлинджър и Аманда, се състоеше от четирима мъже, играещи карти на една маса.
— Не забравяй, че не бива да докосваш нищо! — предупреди я Франк.
Мъжете бяха завързани за столовете, но за разлика от въжетата на Пентикост, техните бяха замаскирани. Картите бяха залепени за дланите им. Извитите им ръце бяха приковани за масата с пирони. Пред тях имаше купчина пари.
На съседната маса също имаше мъже, но те седяха пред бутилка уиски и чаши, покрити с прах. На столовете им ги крепяха въжета и пирони.
— Грехове — промърмори Бейлинджър.
На една по-дълга и по-отдалечена маса видя мъже, жени и деца, насядали пред чинии, в които навярно някога бе имало планини от храна. Сега обаче в тях се издигаха изсъхнали купчини от неопределено естество. От устите на хората се подаваха кости, които приличаха на свински ребра и пилешки бутчета.
На едно легло две мумифицирани жени лежаха под един гол мъж. На друго легло седеше мъж и опипваше две голи деца, момче и момиче. Трети гол мъж лежеше по лице върху една маса, а върху него — друг мъж, пак гол. По-нататък пък се виждаше мъж, който правеше секс с куче.
— Изглежда, преподобният Пентикост е имал фобия от секса — каза Аманда.
Една жена седеше пред прашно огледало, а пред нея имаше четка за коса и кутии със спечен грим. На една маса лежеше по очи мъж с дупка в слепоочието и револвер в ръката. Една мумия свиреше на цигулка, а мъж и жена танцуваха, притиснати толкова плътно един в друг, че прегръдката им изглеждаше невъзможна, докато Бейлинджър не осъзна, че бяха заковани за разположена между тях дъска.
Накъдето и да насочеше фенерчето Аманда, се виждаха подобни живи картини.
— Музика и танци? Пентикост явно е смятал доста неща за грехове — отбеляза Франк. Лъчът на фенерчето освети видеокамера, монтирана на една от стените. Като тръгна гневно към нея, той попита Господаря на играта: — Като изключим мъжа с дупката в главата, как са умрели всички тези хора? Какво е това — масово самоубийство като онова, при което Джим Джоунс [24] Американски проповедник, лидер на християнската общност в Джоунстаун, Гаяна, който през 1978 г. извършва масово самоубийство заедно с 911 свои последователи. — Б. пр.
е накарал хората си да изпият отровен кул-ейд [25] Сладка напитка с плодов вкус. — Б. пр.
?
— Флейвър-ейд [26] Плодова напитка, подобна на кул-ейд. — Б. пр.
— поправи го гласът. — Джоунс е сложил вътре цианид. Църквата му се е наричала Храмът на народа. Над деветстотин негови последователи са се самоубили. Джоунс ги е подтикнал да протестират срещу „условията на един нечовешки свят“. В последно време това е само едно от многото масови самоубийства по религиозни причини. В края на 90-те години на XX век членовете на сектата Орденът на Слънчевия храм се самоубили, за да избягат от злините на този свят и да намерят подслон в едно райско място, кръстено на звездата Сириус. Последователите на култа Райските порти са изпили отровна водка, за да отидат в рая с помощта на космически кораб, който бил скрит зад приближаващата се комета Хейл-Боп. Но моите любимци са последователи на Движението за възстановяване на Десетте Божи заповеди. Те са имали видения на Дева Мария и са вярвали, че светът ще загине на 31 декември 1999 година, в навечерието на новото хилядолетие. Когато Апокалипсисът не настъпил, извършили нови изчисления и решили, че датата, на която действително ще дойде краят на света, е 17 март. Над осемстотин души са загинали в очакване на това, което според тях щяло да бъде свършекът на времето.
Читать дальше