Дейвид Морел - Ловци на време

Аманда и Рей надзърнаха във вътрешността.

— Не се вижда много — каза Рей. — Хайде да разширим отвора. — Той издърпа настрана няколко дъски.

Дневната светлина проникваше на около шест метра в тунела. Железопътните релси минаваха по средата. Дървени подпори поддържаха гредите на тавана.

— Изглеждат здрави — рече Аманда.

Франк насочи лъча на фенерчето си, разкривайки повече от тунела. Обаче дълбоко в себе си изпита страх от тъмнината. „Затворени пространства“ — помисли си и потрепера.

Рей попита колебливо:

— Мислите ли, че е безопасно да влезем?

— А имаме ли избор? — отвърна Аманда.

Бейлинджър разгледа внимателно стените и видя малка видеокамера, прикрепена към греда на тавана.

— На точното място сме. Тунелът се наблюдава с камери.

— Не виждам никакъв контейнер или нещо, което да прилича на времева капсула — заяви Рей.

Франк подаде фенерчето на Аманда.

— Стой точно зад мен и насочвай светлината. Аз ще вървя отпред.

Той извади пълнителя на пушката, измъкна кутия с амуниции от раницата си и зареди нов пълнител.

Температурата се понижи. Въздухът стана спарен. Обувките на Бейлинджър издаваха стържещи звуци по каменния под, докато крачеше в мрака.

— Когато бях малък — каза Рей, — с неколцина приятели отидохме да изследваме една пещера. — Изглежда, опитваше се да прогони неприятните мисли, които го бяха обзели.

— И намерихте ли нещо интересно? — попита Аманда.

— Заклещих се.

— Какво?

— Приятелите ми отпрашиха с велосипедите да търсят помощ. Прекарах в пещерата десет часа, преди спасителният екип да ме извади.

— Не мисля, че това ще ме накара да гледам по-оптимистично на нещата — каза Бейлинджър.

— Да, но аз се измъкнах оттам, нали? Какво по-оптимистично от това? Стига си хленчил! Чакайте. Спрете. Светни вляво. Там. На пода.

Аманда насочи фенерчето в указаната посока и освети два обли прашни предмета.

Рей се приближи бързо до тях и вдигна единия.

— Фенери! — Той издуха прахта и потърка тумбестото стъкло с ръкава си. Когато разклати фенера, отвътре се чу плисък. — Боже мой, вътре все още има газ.

Франк се намръщи:

— И не се е изпарила след повече от сто години?

— Че как да се изпари? Капачката на резервоара е затегната — отговори Рей.

— Можела е да се изпари през фитила.

Рей вдигна стъкления похлупак и огледа фитила.

— Може би той е изиграл ролята на тапа, така че въздухът не е успял да се добере до газта. Какво значение има? Важното е, че можем да се възползваме от фенера. — Той извади запалката си.

— Не — каза Бейлинджър.

Рей постави палеца си върху колелцето на запалката.

— Недей! — Франк сграбчи ръката му.

Очите на пилота потъмняха под светлината на фенерчето.

— Пусни ме.

— Махни запалката!

— Предупреждавам те — каза Рей с дрезгав глас. — Пусни ме!

Бейлинджър отдръпна ръката си.

— Просто ме послушай.

Рей пусна запалката в джоба си.

— Господарят на играта не възрази, когато използвахме GPS приемника, за да проникнем тук. Това не е типично за него — рече Франк.

Пилотът остави фенера на земята.

— Трябва ли да смятаме, че сме го впечатлили с находчивостта си? Не мисля така — продължи Бейлинджър.

Рей изкрещя яростно и сграбчи с две ръце пушката за приклада и цевта. После блъсна с нея Бейлинджър в гърдите и го запрати към близката стена. Франк се спъна в железопътната релса. Щом падна на земята, Рей се хвърли върху него, като притисна пушката към гърдите му. Ръцете на Франк се оказаха заклещени под оръжието. Той се напъна да отблъсне противника си, но откри, че се задушава от натиска на пушката.

— Дръж шибаните си ръце далеч от мен! — изкрещя Рей.

Бейлинджър се напъна по-силно.

— Не ми казвай какво да правя! — Лицето на пилота беше изкривено от гняв. Беше изненадващо силен и яростният му натиск остави Франк без дъх.

— Спри! — извика Аманда.

Бейлинджър се гърчеше върху студения под на тунела, но не можеше да освободи ръцете си. Опита се да забие коляно в слабините на другия мъж, но Рей го обездвижи с крака. После наведе рязко глава и го удари с всичка сила в носа.

Франк чу остро изпукване. От носа му шурна кръв. Притъмня му.

— Спри, по дяволите! — изкрещя Аманда.

През замъглените си очи той видя, че тя се приближава до тях и се вкопчва в Рей.

— Пусни го! Не разбираш ли какво се опитва да ти каже?