Дейвид Морел - Ловци на време

Аманда го изгледа въпросително.

— Не можеш ли да взривиш експлозив без детонатор?

— Нитроглицеринът е толкова нестабилен, че можеш да го взривиш само като го изпуснеш. За по-устойчивите експлозиви обаче е нужно запалително устройство.

— И единствено радиосигнал може да задейства детонатора?

— Или чрез електрически ключ, или чрез фитил, свързан с капсул-детонатор. Има няколко начина, но Господарят на играта, изглежда, предпочита да е с радиосигнал. Ти до каква идея стигна?

— Какво ще кажеш за удар? — попита Аманда.

— Удар?

— С куршум. Това ще задейства ли детонатора?

— Да — каза Рей и започна да обяснява, сякаш говореше на дете: — Куршумът би могъл да го задейства. Понякога в Ирак неексплодирали бомби се взривяваха, докато ги изкопаваха, ако нещо се удареше в тях. Това обаче не променя факта, че експлозивът и детонаторът са в града, на километри от нас.

— Нямах предвид него — заяви младата жена.

— Тогава за какво говориш, за бога?

Аманда им показа своя GPS приемник.

Двамата мъже се втренчиха в него.

— Той никога няма да ни го позволи — каза Рей.

— Ако не опитаме, в полунощ все така ще стоим на този склон и може би точно с него Господарят на играта ще ни унищожи! — категорична бе Аманда.

Те не помръднаха, сякаш дори не дишаха.

Бейлинджър се обърна към Рей:

— Можеш ли да измислиш алтернатива?

— Не.

— Господарю на играта, наистина ли искаш да бъдем изобретателни?

Гласът не отговори.

Франк сложи на земята пушката си и започна да взема камъни и да ги хвърля настрани.

— Нямаме време да си прокопаем път до вътре! — тросна се Рей.

— Правя дупка за GPS устройството. Колкото е по-дълбока, толкова по-голяма ще е силата на експлозията.

Аманда и Рей се втурнаха да му помагат.

— Копайте под ъгъл, така че дупката да сочи към склона — каза им Бейлинджър. — Трябва да виждам приемника оттук долу.

Младата жена и Рей изкопаха ямка, дълбока около осемдесет сантиметра. Франк забеляза, че дланите на Аманда отново се разкървавиха, както и че когато постави GPS приемника в дупката, те трепереха от нервното напрежение.

Той пак обърна поглед към небето.

— Господарю на играта, ако това те дразни, кажи ни го сега.

Гласът отново не отговори.

— Това може да е последният момент от живота ни — рече Рей.

— Предпочитам да мисля позитивно — отвърна му Бейлинджър, а после добави към небето: — Ужасно самотно е да бъдеш бог, ако няма с кого да си говориш. На теб разговорите с нас ти доставят удоволствие. Защо да слагаш край на забавлението, когато има още от играта?

Гласът пак запази мълчание.

Франк взе пушката си.

— Тогава да го направим.

Докато се спускаха по склона, под краката им се откъртваха камъни и с тропот се търкаляха надолу. Тъй като се нуждаеха от укритие, те отидоха до най-голямата купчина руини.

Бейлинджър изчака Аманда и Рей да легнат на земята.

— Запуши си ушите с ръце — каза на Аманда. — Отвори си устата, за да се изравни налягането.

Самият той пъхна хартиените тампони в ушите си, после коленичи на здравото си коляно и се прицели с пушката. Прикладът бе здраво опрян в рамото му, но му бе трудно да види сивото GPS устройство сред скалите. Не помагаше и сянката, която хвърляше планината.

— Някакви проблеми? — попита Рей.

— Просто искам да съм сигурен.

— Дай аз да опитам.

Франк натисна спусъка.

Грохотът на експлозията го разтърси, ударната вълна го блъсна назад. Той падна на дясната си страна, като държеше пушката във въздуха. Около него се посипа дъжд от скални отломки. Почувства удара на камък, който се стовари близо до главата му. Въпреки книжните тампони, ушите му писнаха. Посипа го прах, примесен с острата миризма на изгорял барут.

Тътенът постепенно заглъхна. Бейлинджър погледна към Аманда и с облекчение видя, че не е ранена. Тя се понадигна и се взря в склона. Рей се изправи на крака. Същото стори и Франк, който огледа планинския скат и остана доволен от огромната дупка. Извади книжните тампони от ушите си и излезе иззад руините.

Аманда забързано тръгна към склона.

— Виждам вратата!

Те се изкатериха по каменистия терен и стигнаха до дупката. В края й се виждаше стара дървена сива преграда, нащърбена от разхвърчалите се камъни.

Бейлинджър видя панти и дръжка.

— Да, врата е.

Силата на експлозията я беше изкривила. Тримата преминаха по скалните отломки и я бутнаха, събаряйки я навътре. Прахът ги накара да се закашлят.