Дейвид Морел - Ловци на време

Пилотът стовари отново главата си в носа му. Бейлинджър изохка, пред очите му всичко стана сиво. Помъчи се да си поеме въздух.

— Фенерите са капан! — изкрещя Аманда. — Защо Господарят на играта не възрази, че взривихме GPS приемника?

От ярост очите на Рей се бяха превърнали в две цепки. Той се отпусна с цялата си тежест върху пушката, с която притискаше гърдите на Франк. Аманда го задърпа за раменете.

— Той е искал да влезем в тунела! Искал е да се почувстваме самоуверени и да свалим гарда си!

Тя обви ръка около гърлото на побеснелия мъж. Той отметна глава и я удари в лицето. Аманда политна назад.

— Фенерите могат да избухнат! — изкрещя тя. — Или пламъкът им може да предизвика експлозия на гризу [23] Лесно възпламеним газ, който се образува във въглищните мини. — Б. пр. !

На Бейлинджър му се виеше свят, носът му се пълнеше с кръв, дробовете му горяха от недостиг на въздух.

Над Рей надвисна сянка. Франк, който виждаше всичко замъглено, помисли, че халюцинира. Сянката държеше в ръцете си камък. Тя замахна и удари с такава сила, че дори неговото тяло се разтърси. От главата на Рей шурна кръв. Сянката замахна отново. Чу се хрущене на кост, придружено от плисък.

Франк видя как тъмните очи на Рей се разшириха, после се оцъклиха. Сянката нанесе трети удар и този път той прозвуча глухо.

Рей се разтресе и изхриптя. Сякаш не беше човек, а марионетка с прерязани конци. Той се стовари внезапно върху Бейлинджър и тежестта на мъртвото му тяло увеличи натиска върху гръдния му кош.

На Франк му причерня. Подутите му ноздри бяха задръстени с кръв и той изпита усещането, че потъва под вода, притискан от нещо тежко. Изведнъж натискът върху гърдите му изчезна. Нечии ръце избутаха трупа на Рей настрани и преобърнаха Франк с лице към пода на тунела. Кръвта се оттече от носа му.

— Дишай! — изкрещя Аманда.

Той се закашля и успя да накара дробовете си да заработят отново. В разраненото му гърло нахлу въздух. Някъде над него се чуваше дрезгавото дишане на Аманда. Бейлинджър бавно се надигна до седнало положение. На слабата светлина, проникваща през входа на тунела, видя, че тя се е навела над него, опряла гръб в стената. Аманда се свлече до фенерчето, което лежеше на пода. На светлината му лицето й изглеждаше мъртвешки бледо.

— Той…? — Тя не намери сили да довърши въпроса си.

— Гади ми се.

— От насилието е.

За известно време единственият звук, който се чуваше, беше ехото от дишането им.

— Той не ми остави друг избор.

— Така е — съгласи се Бейлинджър. — Продължавай да си го повтаряш. Той не ти остави друг избор. Ако не го беше спряла, вероятно щеше да ме убие. — Но Франк знаеше, че колкото и да се опитва да я убеди в това, никога няма да успее. Към кошмарите й щеше да се прибави още един. — Лошо ли си ранена?

— Бузата ми е подута от удара му с глава. А ти как си?

— Носът ми е счупен.

Бейлинджър свали раницата си. Гърба го болеше от вдлъбнатините, които му бяха направили кутиите с амуниции, когато падна върху тях. Напълни шепата си с вода от манерката и я плисна на лицето си, опитвайки се да го почисти от кръвта. После извади походната си аптечка и разпечата една антисептична кърпичка.

— Дай на мен. — Аманда пропълзя до него и избърса внимателно лицето му.

Франк се помъчи да скрие болката си.

— Надявам се, че нямаш нищо против мъже с неправилни черти.

— Винаги съм искала да живея с мъж, който прилича на боксьор.

Той разгледа на светлината на фенерчето синината върху лявата й буза.

Прегърнаха се.

— Благодаря ти — прошепна Франк.

Не искаше да я пуска. Но после погледна над рамото й към тялото на Рей.

— Тунелът. Гробницата. Полунощ.

Аманда кимна.

— Ако не спазим срока, Господарят на играта ще взриви тунела и ще ни погребе. Никога няма да успеем да излезем навън.

Бейлинджър се обърна към един дирек, върху който беше монтирана камера.

— Господарю на играта, наслади ли се на смъртта на Рей?

Ослуша се за отговор, но после осъзна, че слушалките и шапката му са паднали по време на борбата. Сложи си ги отново и зачака Господарят да проговори.

— Може би радиосигналът не може да проникне в тунела — каза Аманда.

— Прониква, прониква — обади се внезапно гласът. — Не се безпокойте.

Франк даде три аспирина на Аманда и извади още три за себе си. Преглътнаха хапчетата с вода. Носът му продължаваше да кърви. Той напъха в ноздрите си памучни тампони, като игнорира болката.

— Готова ли си?