Дейвид Морел - Ловци на време

Внимателно се изправи на крака, изкатери се до върха на склона и се изтегли на брега, опрял колене в пръстта. Дишайки тежко, Бейлинджър се отпусна на земята.

Пред погледа му изникна куче. То внезапно се хвърли към него.

Бейлинджър се претърколи на една страна, усещайки въздушната вълна, когато кучето срещна дясното му коляно и излетя назад. То тупна досами брега, избегна водата, изръмжа и отново нападна. По гръб, теглен от ранината си, Франк го ритна в носа. Нямаше време да свали пушката. Дори и да успееше, битката се водеше твърде отблизо, за да може да се прицели. Като ритна отново песа, измъкна сгъваемия нож, закопчан в страничния джоб на десния му крачол, щракна копчето да се покаже острието и се изправи, за да може да се завърти.

Зад гърба му се чу друго ръмжене. Второ куче показа глава над ръба на брега и се хвърли към него. В същото време първото профуча край обувките на Бейлинджър, устремено към слабините му. Той замахна с ножа и разсече муцуната над носа. Кръвта шурна, песът политна назад, цопна във водата и нададе вой, когато тялото му се сгърчи от силата на електричеството. Подскочи над водата, но пораженията на нервната му система бяха отнели силите му. Цопвайки отново, тялото му се разтресе от предсмъртни конвулсии. Воят премина в безумно хъркане и после стихна, а кучето застина неподвижно.

Второто куче също замълча, уплашено от случилото се. Бейлинджър се обърна и се хвърли напред, порязвайки гърлото под челюстта. Животното отскочи с квичене и се скри от погледа му отвъд ръба на брега.

Франк скочи на крака и хукна наляво по брега, в обратна посока на тази, в която изчезна кучето. Почувствал остра болка в дясното си коляно, той погледна надолу и видя избилата кръв. „Проклетото псе ме е ухапало! — изруга наум. — Боже, дали е било бясно?“

Стигна до място, което изглеждаше лесно за изкатерване, но отдръпна ръцете си, когато във въздуха до тях изтракаха кучешки зъби. Показаха се две кучета, от муцуните на които капеше пяна. Едното имаше порезна рана под челюстта. Другото беше по-едро, с размерите на немска овчарка.

Бейлинджър пусна ножа, свали пушката от рамото си и й хвърли бърз поглед, за да се увери, че в цевта й не е влязла кал. Двете кучета побягнаха назад. Той се прицели, готов да стреля, ако се покажат. Дори и с книжни тампони в ушите, чу ръмженето им на върха на брега.

Пое наляво край потока, без да откъсва очи от върха на брега, като се надяваше, че ще заобиколи псетата. Ръмженето им му показа, че го следват неотлъчно.

„Може би ще успея да ги уплаша“ — рече си. Стреля, като се надяваше, че гърмът от пушката ще ги накара да избягат.

За момент настъпи тишина.

После ръмженето се поднови. Франк се запита дали не са полудели от глад. Свали раницата си. Като държеше пушката с едната ръка, вдигна капака й с другата и извади два енергийни десерта. Едрото куче улови десерта във въздуха и го погълна целия, както си беше с обвивката, и се нахвърли върху другото, преди то да успее да докопа втория десерт.

Блекбърито завибрира в джоба на Бейлинджър. Без да му обръща внимание, той се отправи към язовира.

— Слагай ги една върху друга! — подкани го Аманда.

Застанала сред руините, тя държеше изпънати напред ръцете си и Рей нареждаше една след друга дъски върху тях.

— Твърде много са — отвърна той.

— Дай още! — Залитна от тежестта. — Добре, достатъчно!

Младата жена се запъти към източения язовир. Чу още един изстрел. Той също дойде от север, но звучеше по-близо. „Франк? — помисли си. — Наистина ли си ти? По какво стреляш? — Внезапно я обхвана страх, че всъщност стрелят по него. — Не мисли по този начин! — скастри се тя. — Франк идва. Трябва да вярваш в това“.

Ръцете я боляха от тежестта на дъските, но продължи да върви, олюлявайки се, и най-накрая стигна до язовира. Пусна трупите на земята. Устата й бе пресъхнала, сякаш беше подсушавана с памук.

Рей се дотътри до нея и хвърли донесеното от него. Погледна часовника си.

— Два без двадесет.

— Времето минава бързо, когато се забавляваш — отвърна Аманда. Хвана две дъски и ги постави една върху друга на калния склон.

— Времето е относително във видеоигрите — обади се Господарят на играта в слушалките й. — Всичко зависи от това как е разпределено.

— Върви по дяволите! — изруга го младата жена.

Двамата с Рей побързаха да поставят още дъски върху калта.

— Много игри имат броячи на времето, но в тези с развиващи се цивилизации броячите показват месеците и годините вместо секундите и минутите. Всъщност един месец може да трае само минута. И обратно, някои игри претендират, че измерват конвенционалното време, но минутата на таймерите им може в действителност да трае две минути от така нареченото реално време. Геймърът излиза от играта и открива, че е изтекло два пъти повече конвенционално време, отколкото показва таймерът. Това може да има дезориентиращ ефект.