Дейвид Морел - Ловци на време

Аманда погледна редицата гробове, изпитвайки страхопочитание пред страданията, които те олицетворяваха.

— Преподобният Пентикост казал на жителите на градчето, че Бог благославя онези, които му служат, и наказва тези, които не го правят. Нещо в сърцата и душите на гражданите е настроило Бог срещу тях. Те трябвало да погледнат в себе си и да изследват съзнанието си. Необходимо било да изчистят петното от всеки таен грях, който е предизвикал Божието неодобрение. При всяка следваща смърт градът се молел все по-усърдно и по-усърдно.

— Напрежението сигурно е било почти непоносимо — каза младата жена.

Рей се взря в небето — посоката, в която инстинктивно търсеха Господаря на играта.

— И те просто са приели, че всичко това идва от Бог? Не им ли е хрумнало, че може да има друго обяснение?

— Като например? — попита гласът. — Един безкраен лош късмет не е по-добро обяснение от Божието неодобрение.

— Като например, че преподобният Пентикост може по някакъв начин да е замесен. Градът се е променил след неговото пристигане.

— Намекваш, че той е убил някои от тези хора?

— Че какво трудно има в това да бутнеш някого от покрива на плевник или да подмениш ядливите гъби с отровни? Единственото, което е било необходимо на Пентикост, е било да търси подходяща възможност.

— Основавайки се на вчерашните събития, знаем колко лесно ти си можел да го извършиш — каза гласът.

— Дерик ме нападна! Аз се защитавах!

— Разбира се. Защо да не отложим този разговор за друг път? Точно сега обърнете внимание на указващите следи. Накрая преподобният Пентикост предупредил жителите на града да се освободят от всяка суета и алчност, да вземат всичките си любими предмети и да ги поставят в нещо, наречено Гробницата на земните желания . Казал им, че тя ще служи като пример за бъдещите поколения.

— Пример? — попита Аманда.

— Пентикост бил завладян от идеята за наближаващия нов век и заключил, че низът от смъртни случаи е знак за задаващия се Апокалипсис. „Всичко е суета — казал им той. — Като започне новият век, материалните неща вече няма да имат значение“. Обаче хората извън долината можело да не видят истината. Когато един ден Гробницата бъдела намерена и отворена — може би след сто години, когато щял да настъпи нов Апокалипсис, — тя щяла да покаже пътя за спасение на останалите живи.

— Капсула на времето — каза Аманда. — Проклета капсула на времето. Ето защо си упоил Франк и мен на лекцията за нея. — Споменът я свари неподготвена. Като си помисли за Бейлинджър, тя се опита да не се поддава на скръбта. „Ще оцелея! — каза си ожесточено. — Ще намеря начин да изляза оттук и той ще си плати за стореното на Франк, каквото и да е то“.

Вбесена, младата жена изтръгна една дъска от падналата ограда и я хвърли в калта.

— Гробището е най-логичното място, където може да се направи гробница. Може би стоим върху нея. Жителите на града са погребани тук.

— Пести си времето — каза гласът.

Като използваше дъската вместо лопата, тя взе да копае мократа пръст.

— Помогни ми! — каза на Рей. Отново заби дъската в земята, но този път тя се счупи. — По дяволите, помогни ми!

— Остават петнадесет часа — напомни гласът.

Докато Рей издърпваше друга дъска от оградата, един надпис в края на редицата привлече вниманието му.

— Защо не ми помагаш? — извика Аманда.

— Виж този кръст. Цифрите на него са различни.

За момент младата жена не можа да реагира на репликата му, изречена с озадачен глас. После захвърли счупената дъска и отиде при него.

— Не е упоменат месецът — посочи Рей. — Вместо това има само числа.

— Обаче те не указват деня, месеца и годината на смъртта — допълни тя.

— Не. Има две групи. Пред едната е написано ГШ, а пред другата — ГД. Това са картографски координати. — Рей побърза да ги въведе в GPS устройството си.

— Те ще ни отведат до езерото — каза неочаквано един глас в слушалките на Аманда. Принадлежеше на Вивиан и накара младата жена да се обърне в нейната посока. Вив бе приключила с трупането на дъски върху останките на Дерик и сега гледаше към тях над руините.

— Каквото и да представлява тази гробница, те не може да са я заровили по същата причина, поради която не са закопали ковчезите. Земята е била замръзнала. Къде другаде биха могли да я сложат на това място? Гробницата е под водата.

— Но езерото също е било замръзнало — възрази Рей.

— Точно там е въпросът. — Аманда внезапно разбра.