Дейвид Морел - Ловци на време

За момент не можеше да помръдне. Гледаше във водата, имайки чувството, че змията е вътре в тялото й и се гърчи. Когато събра кураж и посегна към друг камък, течението блъсна ръцете й. Трябваше да се стегне, за да запази опората си. После камъкът се измъкна и бучащата вода го отнесе надолу.

Рей последва примера й, но Вив, твърде уплашена от змиите, се съсредоточи върху камъните, които бяха далече от водата.

Буйната вода отми пръстта изпод един камък и течението го отнесе.

— Да! — извика Рей.

Аманда събра сили и заработи още по-усърдно. Пръстите й се вкочаниха от студената вода. След малко друга змия премина край нея.

— Течението отнася още пръст! — изкрещя Рей.

Голяма буца се разми във водата.

— Можем да направим дупката по-дълбока и по-широка — предложи той.

Аманда му помогна да измъкнат още един камък. И още един. Участъкът с кална вода се разшири. Камъкът се раздвижи от само себе си. Течението придоби землист цвят. Размърдаха се още камъни.

— Отстъпи! — извика му Аманда.

Старата дига не бе поддържана повече от сто години. Младата жена си даде сметка, че стои в участък, където започва нещо като верижна реакция. Половин дузина камъни паднаха сами. Отмитата под тях пръст стана причина да паднат още камъни, а те, на свой ред, освободиха още. Силата на течението не отслабваше. Върхът rfa дигата се срути, образувайки канал. По-голяма струя вода се заизлива по склона, отнасяйки още пръст. Камъните под краката на Аманда се разклатиха, тя се обърна и се опита да прекоси бързо неравната повърхност. Обаче склонът се раздвижи, сякаш под него имаше нещо живо, и младата жена с мъка запази равновесие, пристъпяйки към края на насипа. Рей беше пред нея, а Вив — отзад.

Чу вика на Вивиан. Обръщайки се, я видя да се олюлява върху участък от падащи камъни. Аманда се спусна към нея, улови лявата й ръка, но бе повлечена от тежестта на спътницата си и политна след нея.

Рей я сграбчи през талията, мъчейки се да ги изтегли на безопасно място. Склонът продължи да се срутва, напорът на водата подкопа почвата под краката на Вив. Тя политна, ръката й се изви и се изплъзна от пръстите на Аманда. Когато младата жена понечи да се спусне след нея, Вивиан падна и изчезна в буйната вода.

Върхът на дигата се срути и стена от вода се втурна към долния й край. Аманда зърна кафявия гащеризон на Вив във водопада. В следващия миг я погълна пенест водовъртеж.

— Трябва да я измъкнем!

Тя се затича към преливника и се заспуска към долния му край. Чу стъпките на Рей зад себе си и видя Вивиан да се измъква на повърхността, да поема въздух и отново да се скрива под водата.

— Обувките й! — извика Рей. — Няма да може да плува.

Но Вив се бореше. Тя пак се показа на повърхността, пое си въздух, протегна ръце и сякаш се опита да се вкопчи във водата. Течението я отнесе.

Аманда и Рей затичаха покрай водата, стараейки се да спазват нейната скорост.

— Не се противопоставяй на течението! — извика Аманда. — Остави го да те носи! Като стане по-бавно надолу, ще те хванем.

Тя лавираше между пелиновите храсти и големите камъни, водена от желанието да бъде близо до Вив. Заобиколи един завой, изгуби от поглед кафявия гащеризон, изстена, после го видя отново и продължи да тича. Вивиан държеше главата си над водата и дишаше трескаво.

Водата преля бреговете на това, което допреди пет минути представляваше коритото на потока. Тя съскаше и тътнеше едновременно, влачеше различни отпадъци и теглеше Вив надолу. Сега нейният кафяв гащеризон едва се различаваше сред калните талази.

Когато водата започна да залива нивото на тревните площи, Аманда нагази в нея, но течението я отблъсна назад. Рей я издърпа на твърда земя.

— Вив! — изпищя тя.

Бодната повърхност продължи да се разширява. Младата жена видя как Вивиан се бори да задържи главата си над повърхността, докато течението я отнася. Тя се блъсна в голям камък и се вкопчи в него.

— Да! — изкрещя Аманда. — Дръж се!

Докато се разширяваше, течението отслабваше. Нивото спадна до четиридесет сантиметра. После до петнадесет. Вив пусна камъка и пльосна зад него.

— Дръж главата си над водата! — извика Аманда.

Тя зашляпа във водата. Макар и поуспокоено, течението бе силно. Двамата с Рей трябваше да се държат един за друг, за да не паднат. После нивото на водата спадна на осем сантиметра и младата жена ускори ход. Като погледна нагоре по течението, видя огромна дупка в дигата, през която се процеждаха само тънки струи. Забърза още повече и стигна до камъка.