Дейвид Морел - Ловци на време

— Пастрокът направил само едно положително нещо — купил на децата игрова конзола. Това се случило в края на седемдесетте години, когато единствените игрови конзоли бяха тези, които се включваха в телевизора. Джонатан бил още дете, но разглобил конзолата, изучил принципа й на действие и я усъвършенствал. Накрая пастрокът умрял от цироза и социалните служби дали децата на приемни родители, но те никога не се задържали в едно семейство повече от половин година. Нещо у Джонатан и Карън смущавало различните им родители. Всъщност децата можели да разчитат единствено едно на друго и на игрите, които Джонатан измислял…

…Той е работил по програмирането на Нинтендо , която излиза през 1985 година, като използвал компютърните лаборатории в множеството гимназии, където двамата с Карън са учили. Доставяло му особено удоволствие да знае, че побойниците, превърнали живота му в училище в ад, вероятно се прибирали вкъщи да играят на игрите, които той бил създал, без да подозират кой е авторът им. Джонатан е допринесъл много за технологичния прогрес на видеоигрите. Например в по-ранните игри е било възможно да се извършват движения само нагоре-надолу, наляво-надясно. Джонатан пръв е добавил движението отпред-назад. Освен това е първият, въвел декорите на заден план. И двете техники са допринесли за създаването на илюзията за триизмерност.

Тя замълча, измъчвана от болка.

— Знам, че е мъчително за вас — каза Франк.

— Но аз искам да помогна. Вие трябва да разберете за Безкрайност.

— За какво?

— В предишните игри винаги е имало ограничение в броя на начините, по които геймърът е можел да се движи. Действието се е развивало в предсказуемо, затворено пространство. Обаче Джонатан е създал играта, наречена Безкрайност , в която два междузвездни кораба се преследват в Космоса. Каза ми, че я е програмирал като протест срещу трите дни, които той и Карън прекарали в онзи долап. Играта създава впечатлението, че космическите кораби могат да се движат до безкрай във всяка посока и постоянно да откриват нови чудеса. Дори се пошегува пред мен, че искал, докато профучава край някоя комета, играчът да очаква да види Бог.

— Безкрайност. — Само от представата за това главата на Бейлинджър се замая. — Човек има чувството, че геймърът може да изчезне в играта.

— Точно това се е случило с Джонатан. — Професор Греъм затвори за миг очи. — Дизайнерите на игри се вманиачават. Нерядко някои от тях работят в продължение на четири дни и нощи, без да спят. Карат на чипс и джолт-кола [19] Безалкохолна напитка с високо съдържание на кофеин. — Б. пр. . Той ми каза, че за разнообразие е пиел силно кафе, подсладено с кока-кола класик.

— Дългото безсъние може да доведе до шизофрения — вметна Франк.

— Сестра му го наглеждала, когато изпадал в подобни четиридневни прозрения. Очевидно са били точно това: прозрения. Джонатан пишел компютърните кодове в състояние на транс. Авторските права и патентите му донесли над сто милиона долара. За него обаче парите са без значение. Важни били само игрите. В гейм индустрията има постоянно съперничество да се издигне дизайнът на по-високо ниво, после на още по-високо. Джонатан бил твърдо решен да създаде върховната игра, която нито един дизайнер няма да е в състояние да надмине. Под грижите на Карън той изпаднал в ново прозрение, което продължило по-дълго от предишните. Пет дни. Шест. Докато накрая получил нервното разстройство, от което сестра му винаги се страхувала.

Бейлинджър не можеше повече да търпи паренето в отичащата си ръка. Той запретна ръкава на якето, а после и този на ризата. Абсцесът, заобиколен от силна червенина, го уплаши.

Професор Греъм го погледна разтревожено.

— Най-добре е да отидете в болница. Това изглежда като натравяне на кръвта.

— Сякаш имам нещо…

— Какво имате?

„Под кожата“ — помисли си той ужасено.

— Изчакайте ме за минута.

Франк мина между масите и стигна до вратата на мъжката тоалетна. Вътре видя нечии маратонки под вратата на една от кабинките. Отиде до мивката, съблече си якето и го метна на дясното си рамо. Нави левия ръкав на ризата си, пое дълбоко дъх и стисна отеклото място.

Жестоката болка изтръгна от гърдите му силен стон. Пръсна жълта течност. Франк продължи да стиска. Жълтата течност потече, последвана от червена. „Боже — помисли си той, — трябва да изстискам това до кръв. Трябва да видя какво причинява инфекцията“.

Болката го накара да прехапе устни. Появи се нещо черно. Миниатюрно. Тънко. Квадратно. Метално. Бейлинджър продължи да стиска раната, докато то излезе на повърхността. После го хвана с два пръста и го вдигна към лампата над главата си.