Дейвид Морел - Ловци на време

После пробвал да следва литература, но открил, че повечето преподаватели смятали, че са придатък на факултета по философия или по политология. Никъде не чул нищо за хипнотичния начин, по който романите го пренасяли в една реалност — по-жива от стабилния според хората свят, който го заобикалял.

След това пробвал история. Както се досещате, не се записал в курса. Той просто се разхождал по коридорите и спирал пред всяка аудитория, където нещо го заинтригувало. Разказа ми, че слушал лекции за убийството на Юлий Цезар и за нашествието на норманите в Англия, за убийството на принцовете в Лондонската кула и за Стогодишната война, както и за жертвите в Американската гражданска война, наброяващи почти един милион души. Не считаше нито едно от тези събития за достоверен факт. Според него всяко описание на очевидец бе пристрастно, а преразказът му — още повече. Както сам ми каза, всички били просто приказки. Сенки. Нямало начин да се докаже, че са се случили. Обаче сюжетите им били прекрасни и го изтръгвали от кошмарите му.

Бил готов да обиколи още коридори и да чуе разкази за убийството на ерцхерцог Фердинанд, за използването на хлора като химическо оръжие по време на Първата световна война и за лагерите на смъртта през Втората световна, когато се спрял пред моята аудитория и чул за Гробницата на земните желания. В този момент животът му се променил. Никога не ми обясни защо, но през следващите три месеца присъстваше на лекциите ми и ме посещаваше в кабинета. Ходехме заедно на обяд или се разхождахме следобед на Уошингтън Скуеър.

Лицето на професор Греъм бе станало по-сиво и вълнението я накара да замълчи.

— Съпругът ми бе починал наскоро. Никога не съм имала деца. Изпитвах майчински чувства към него. Джонатан ме научи, че фантастичният свят в игрите може да бъде по-реален от скръбта, от която се опитвах да избягам. После за пръв път разбрах ужасната истина, че имам рак, и той ме научи, че игрите не ти губят времето, а го удължават. Скоростта, с която ти се налага да направиш избор сред безбройните възможности, раздробява всяка секунда и я изпълва до максимум. Накрая, след като бе обърнал гръб на игрите, той отново се върна при тях. Влезе в своето следващо еволюционно ниво — както се изрази — и реши, че игрите са метафизиката, която философите не са могли да разберат.

Старата жена си пое дъх и бръкна в дамската си чанта за флакона с хапчетата. Изпи две с малко чай, после погледна към Бейлинджър.

— Той и сестра му…

Франк рязко изпъна гръб:

— Един момент. Той има сестра?

— Тя е по-висока и е брюнетка, докато Джонатан е рус.

Той забързано попита:

— Сестра му носи ли косата си на кок? Със строги черти ли е? Без грим?

— Срещала съм я само няколко пъти, но да, старае се да изглежда безлична. Познавате ли я?

Споменът за срещата му с нея изпълни Бейлинджър с гняв.

— Тя ми се представи с името Карън Бейли.

— Малкото й име наистина е Карън. С Джонатан не си приличат, защото имат различни бащи. Майка им е имала безразборни сексуални контакти. Мъжът, който ги отгледал, не бил техен баща, но живял известно време с майка им и когато тя го напуснала, изоставила и децата. Той ги задържал като примамка, надявайки се, че жената ще се върне да ги види и тогава ще успее да я убеди да остане.

Професор Греъм събра сили да продължи:

— Пастрокът им бил пияница и сприхав човек. Джонатан ми сподели, че никога не откъсвал очи от него, защото не знаел кога ще изпадне в ярост. Освен това мъжът проявявал неестествен интерес към Карън, която толкова приличала на майка си, че не било безопасно да остава сама с него. Ето защо тя всячески се мъчела да изглежда грозна, макар че според мен би могла да бъде привлекателна. Карън обаче е твърдо решена да не привлича вниманието на мъжете…

…Тя се превърнала в нещо като майка за Джонатан, докато той, на свой ред, я пазел, като ядосвал пастрока си и така отклонявал вниманието му от момичето. Те се криели винаги, щом можели. От злоба, когато ги намирал — в килера или в сутерена, — той ги заключвал там. Веднъж Джонатан и сестра му прекарали три дни в долапа, чиито врати пастрокът им заковал. Без храна, без вода, без възможност да посетят тоалетна. В тъмнината Джонатан измислял фантастични игри от рода на Тъмници и дракони. Двамата с Карън избягали в алтернативната реалност, която той създал.

Болката в ръката на Франк се усили. Докато слушаше напрегнато, той не можеше да спре да я разтрива.