Дейвид Морел - Ловци на време

Сега тази обложка се появи на екрана. Изведнъж пясъчният й часовник се смени със серия неподвижни снимки, на които Аманда тичаше след някаква жена. Франк изпита чувството, че от напрежение вените му се издуха до пръсване. Никога не се бе взирал в нещо толкова напрегнато.

Аманда носеше син гащеризон и бейзболна шапка. Екипът на другата жена беше сив. Те бяха на открито, на заден план се виждаха планини. Устата на Аманда беше широко отворена, сякаш крещеше отчаяно.

Червена мъгла изпълни екрана. Бейлинджър примигна удивено, после осъзна, че снимката показва експлозия. Във въздуха бяха застинали късове от човешко тяло. Длан. Част от череп. Кръв. Гледката беше още по-странна, защото нямаше никакъв звук.

Студ прониза стомаха му. „Боже мой, това да не е снимка на разкъсаното от експлозия тяло на Аманда?“ Появи се нова снимка, на която Аманда гледаше невярващо експлозията. През тялото му премина вълна на облекчение, въпреки че ужасът, изписан на лицето й, обхвана и него самия.

„Какво наблюдавам?“ — запита се той.

Екранът потъмня. Минута по-късно на него се появи надпис: Достъпът до сайта е прекратен.

Пръстите на Франк бяха болезнено схванати от силата, с която стискаше мобилния телефон.

— Какво става? — попита професор Греъм. — Какво видяхте?

— Ада.

Блекбърито иззвъня.

Той натисна зеления бутон. Повече от всякога му се искаше да даде воля на яростта си. Вместо това, се насили да запази мълчание.

— Благодарение на технологията „Наблюдение на живо“ успя да видиш тези снимки, направени с уебкамера. Те бяха заснети преди няколко часа — каза гласът.

Бейлинджър почувства, че се задушава.

— Преди часове? В такъв случай няма как да съм сигурен, че Аманда още е жива.

— Жива е.

— Ами ако не казваш истината?

— Тогава играта ще е дефектна. Правилата са ненарушими. Едното от тях е, че аз никога не лъжа. Его ти и друго правило. То е много важно. Оттук нататък никаква полиция, разбра ли?

За момент Франк не можа да се насили да отговори.

— Да.

— Никакво ФБР, сили на реда, военни приятели, нищо от този род. В началото бе естествено да отидеш в полицията. Но сега вече не. Ние сме на друго ниво на играта. Сега ще разчиташ на себе си. Разбираш ли? Кажи го.

Гласът му излезе хриплив:

— Разбирам.

— Ти си моят аватар. Чрез теб аз участвам в играта. Ще викам за теб. Искам да спечелиш.

— Глупости.

— Напротив, така е. Искам да спасиш отвлечената девойка и да се бориш до последното ниво, където ще откриеш тайната.

— Гробницата на земните желания?

— И всичко, което тя представлява. Не преувеличавам, като казвам, че това е смисълът на живота. Ако спасиш девойката и откриеш Гробницата, ще си достоен да узнаеш тайната. Аз вече я знам, но искам да изживея откриването й още веднъж. Чрез теб.

— Смятах, че играта е свършила. Мислех, че тя продължава четиридесет часа и е приключила днес в пет следобед.

— Не. За теб Ловци на време започна тази сутрин. Остават ти по-малко от тридесет и един часа.

Ловци на време. Изразът му навя смъртоносен хлад.

— Какво ще се случи, ако не спася Аманда и не открия тайната в оставащото време?

Връзката прекъсна.

Като излязоха от кафенето, сградите закриваха залязващото слънце. Небето бе обагрено в оранжево, но Бродуей вече тънеше в мрак и колите караха със запалени фарове.

Бейлинджър мушна блекбърито в джоба на панталона си и започна да го потупва с ръка, пречейки на Господаря на играта да чуе какво пита професор Греъм.

— Как да открия долината, която споменахте? Къде е Авалон? Къде би трябвало да се намира Гробницата на земните желания? Споменахте Уайоминг и планината Уинд Ривър.

Старата жена изглеждаше изтощена.

— Авалон вече не съществува. Ако го наречем призрачен град, пак ще е пресилено. Котънуд също вече не съществува. Дори и с помощта на Уайомингското историческо дружество ми отне месец да открия долината, която е посетил преподобният Оуен Пентикост.

— Къде е тя?

— Ландър е най-близката голяма община. Долината се намира на осемдесет километра северно от нея по протежение на източния край на планината.

Франк продължи да тупа с ръка по джоба на панталона, в който бе телефонът.

— Как да разбера, че съм намерил правилното място?

— В онзи край това е единствената долина с езеро. Във всеки магазин за туристически и ловни принадлежности в Ландър има карти на района. Няма да ви е трудно да я откриете.

— Вие ходихте ли там?