Дейвид Морел - Ловци на време

Рей, който тичаше най-отпред, спря да си поеме дъх и се втренчи в екрана на своя GPS приемник.

— Тук е — каза той. — Мястото, указано от координатите.

Дерик, Вив и Аманда го настигнаха. С лъщящо от пот брадясало лице, Дерик измъкна шишето с вода от джоба си и започна да пие.

— Пести я колкото можеш — каза му Вив.

Стояха на останките от някогашна улица. Тя бе обрасла с пелин, а от двете й страни бяха наредени в права линия срутени постройки. За разлика от църквата, изградена почти изцяло от камък, тези сгради бяха строени от дърво, стените и покривите им лежаха на купчини, по които растяха плевели. Дъските бяха посивели и напукани от времето.

— Огледайте наоколо! — нареди Рей. — Тези приемници показват мястото с точност до десет крачки. Наблизо има нещо, което трябва да намерим.

Той започна да претърсва руините от лявата страна, докато Дерик надзърташе под храстите пелин, а Вив изследваше руините отдясно.

Огромното небе караше Аманда да се чувства съвсем малка. Замаяна, тя не откъсваше поглед от него.

— Да не се опитваш да ни кажеш, че се смяташ за Бог?

Дерик спря и се намръщи.

— Казах ви, аз съм Господарят на играта — отвърна гласът.

— Да не се опитваш да ни кажеш, че ни смяташ за измислени от теб персонажи?

Вивиан също спря и се смръщи.

— Ние не се намираме в ума ти — извика Аманда.

Отчаяна, тя си спомни думите на Франк, че престъпниците са по-склонни да малтретират жертвите си, ако ги смятат за предмети, а не за хора. Тя трябваше на всяка цена да накара Господаря на играта да мисли за нея като за индивид, личност, човешко същество.

Франк. При мисълта за него я побиха тръпки. Изпълни я мъка от възобновеното предчувствие, че е мъртъв. Знаеше с цялото си същество, че ако беше жив, щеше да е тук и да й помогне.

— Аз съм на двадесет и шест години. Любимата ми храна са спагетите и кюфтетата, макар че от въглехидратите се пълнее. Харесвам филмите на Брад Пит. Обичам да гледам History tv , както и да играя с ирландския сетер на баща ми. Приятно ми е да се разхождам в Проспект Парк. Обичам да…

— Не си хаби думите! — подвикна й Рей. — По-добре помогни да намерим онова, което копелето е скрило на тези координати.

— Бях предвидил, че Бетани ще избяга — обясни Господарят на играта. — Трябваше някой да послужи за пример на останалите. Въпросът е в това, че нещата можеха да се развият по друг начин. Сега тя можеше да е тук, с вас. Честно казано, единственото, което трябваше да направи, бе да ме изненада.

— Както Бог иска да бъде изненадан?

— По дяволите — изруга Рей, — помогни ни в търсенето!

Вив извика от руините вдясно:

— Открих нещо!

— Какво? — Дерик се закатери към нея.

— Парче от табела.

— Дай да го видя. — Рей се спусна към нея и грабна парчето. Буквите на него едва се различаваха: ЛЕН МАГ. — Това може да означава много неща.

— Универсален магазин — избъбри Дерик. — Обзалагам се, че означава точно това. Магазинът е продавал по малко от всичко, в това число и храна.

— Храна? — По лицето на Рей за миг се изписа надежда. — Но след всичките тези години няма да е останало нищо от нея.

— Шишетата с вода в църквата бяха оставени наскоро. Може би храната е някъде тук.

Рей посочи към Дерик.

— Предполага се, че ти си голям специалист по оцеляването на открито. Не можеш ли да ни покажеш как да съберем нещо като орехи, лешници или горски плодове? Бих ял всичко.

— При събирането ще изхабиш повече енергия, отколкото ще получиш от каквито и да е орехи или плодове, които успееш да намериш. Най-накрая ще умреш от глад.

— Да, предполагах, че ще си намериш извинение. — Рей вдигна една стара дъска и затърси под нея. Сграбчи друга, която се счупи в ръцете му. Захвърли парчетата настрана и извика: — Хайде! Ровете!

Аманда се присъедини към него. В дланите й се забиха трески.

— Намерих консерва! — провикна се Дерик. Вдигна я, показвайки етикета й, на който пишеше: Праскови.

— Ето още една! — извика тържествуващо Вив. Надписът на консервата, която държеше, гласеше: Круши.

Аманда и Рей метнаха настрани още дъски.

— Къде са другите? — Рей започна да копае в изгнилия дървен под. — Продължавайте да търсите! Къде са останалите?

С ожулени ръце, Аманда захвърли нова дъска на улицата.

— Ще използвам някой остър камък, за да отворя консервите — каза Дерик.

— Няма да правиш нищо, докато не намерим и другите кутии! — Рей продължи да тършува сред останките на магазина.