Дейвид Морел - Ловци на време

— Разкажете ми за Гробницата на земните желания.

— Не сме сигурни какво е била тя, но ми изглежда като времева капсула. Разбира се, терминът е измислен едва по време на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 година, обаче идеята е същата. Всеки ден Пентикост подчертавал факта, че идва нов век. Той предупреждавал, че скоро душите им щели да бъдат подложени на изпитание, че наближава Апокалипсисът. С настъпването на есента подтикнал хората да изберат предметите, на които най-много държат. През декември им наредил да сложат тези скъпи за тях предмети в Гробницата на земните желания. „Суета. Всичко е суета — повтарял им той. — Като започне новото столетие, материалните неща вече няма да имат значение“.

— Как е изглеждала Гробницата?

— Никой не знае.

Бейлинджър не можа да прикрие разочарованието си.

— Какво?

— Ръкописът на Райх бил съставен набързо. Той скачал от тема на тема, опитвайки се да запише колкото може повече информация за ограниченото време, с което разполагал, преди да настъпи полунощ, а с това — може би и последният ден на света. Пасажът, който прочетохте, показва, че е планирал да постави страниците в Гробницата. Ала тогава смелостта го е напуснала и е избягал, като е скрил недовършения ръкопис в дрехите си.

— Добре, Гробницата не е описана в ръкописа — каза Франк, — но Райх може да е казал на лекаря какво е представлявала тя.

— Той никога не е дошъл в пълно съзнание. Инфекцията на раните му се е разпространила бързо в тялото. Райх е изпаднал в кома и е умрял на следващия ден.

— Гробницата е трябвало да побере всички ценни предмети на града, значи е била голяма — рече Бейлинджър. — Не е ли била открита по-късно? Хората от Котънуд навярно са били любопитни. Когато е настъпила пролетта и снегът се е стопил, те сигурно са отишли до Авалон, за да видят какво става там.

— Наистина са отишли.

— И…

— Не са намерили нищо, което да прилича на Гробницата.

— Но жителите на Авалон са можели да им покажат къде е тя. Като се има предвид как се нарича, вероятно е била заровена някъде в гробището.

— Групата от Котънуд заварила града празен. Сградите били изоставени. Нямало никаква следа от насилие, нищо, което да подсказва, че населението е сполетяно от изненадващо бедствие. Нямало наполовина изядена храна по масите. Нямало предмети по пода, които да са били изпуснати в пристъп на паника. Тъкмо обратното: всичко било чисто и подредено. Леглата били оправени. Дрехите висели на закачалките. Имало празни места в стаите, откъдето явно са били взети мебели, вази или картини. Дори домашните любимци били изчезнали. Колкото до по-едрите животни — прасета, кози, крави и коне, — те били открити мъртви на пасището, погинали било от големите студове, било от глад.

— Но в това няма никакъв… Колко души са живеели в Авалон?

— Над двеста.

— Толкова много хора не могат да изчезнат, без да оставят следа. Сигурно са отишли в друг град.

— Няма писмени документи за това — отвърна професор Греъм. — Когато слухът за мистерията се разпространил, някой жител на Авалон, който си е опаковал багажа посред зимната нощ и се е преместил в друг град, е щял да обясни какво се е случило. От двеста души все някой е щял да проговори.

— Тогава къде, за бога, са се дянали всичките тези хора?

— Някои религиозни фанатици от други градове в областта започнали да вярват, че Второто пришествие наистина се е състояло в Авалон и че всичките му жители са били отнесени в рая.

— Но това е абсурдно! Исусе!

Старата жена се усмихна.

— Виждате ли колко е лесно да се прибегне до религиозните термини, когато се случват привидно невъзможни неща?

Бейлинджър се загледа мрачно в пода.

— Информацията ви не ми помогна. Сега знам точно толкова, колкото знаех и в началото. — Гласът му стана суров. — Нямам представа как да намеря Аманда.

Франк чу асансьорът в коридора зад гърба му да се отваря. Той се обърна към отворената врата, през която се чуха приближаващи се стъпки — тежките стъпки на мъж.

На прага застана Ортега.

— Вече бях започнал да си мисля, че съм сбъркал сградата. — Не изглеждаше щастлив.

Бейлинджър го представи на професор Греъм.

— Разговаряхме за Гробницата на земните желания, но информацията за нея се оказа повече от оскъдна. Откри ли Карън Бейли?

— Не.

Още едно разочарование. Франк усети, че раменете му натежават.

— А какво стана с кутийката на видеоиграта? Изпрати ли патрулна кола до старата къща?