Дейвид Морел - Ловци на време

— Можем да поговорим за това по-късно.

— Виж, разбирам нежеланието ти да обсъждаме това пред трето лице, но професор Греъм има специален интерес към темата. Може да ни помогне.

— Още ли се държиш като старши детектив? — попита Ортега.

Въздухът в стаята сякаш се сгъсти.

— Държа се като човек, който се страхува — отговори Бейлинджър. — Кутийката на видеоиграта беше ли на тавана?

Ортега се поколеба, после бръкна в дипломатическото си куфарче и измъкна прозрачна найлонова торбичка, в която бе въпросната кутия. Ловци на време. Името продължаваше да не му говори нищо.

Франк взе кутията. Под името на играта видя илюстрация на пясъчен часовник. Пясъкът в горната половина беше бял. Докато изтичаше през стеснението, цветът му преминаваше в кървавочервено.

— Мога ли да я видя? — попита професор Греъм. Умореното й лице бе прорязано от бръчки.

Бейлинджър й я подаде. Тя разгледа предната обложка и обърна кутията от другата страна.

— Копирайтната бележка е от тази година. Обаче аз съм изчела всички игрови блогове [12] Вид уебсайт. Влоговете често предлагат коментари или новини за определена тема, други служат като лични дневници. Типичният блог съдържа текстова част, снимки или рисунки, връзки с други блогове и уебсайтове, които по някакъв начин са свързани с общата тематика на блога. — Б. пр. в интернет и никога не съм попадала на информация за подобна игра.

— Изчели сте всички игрови блогове! — възкликна изненадано Ортега.

— Хората смятат, че видеоигрите са за тийнейджъри, но средната възраст на играчите е тридесет години, има много фенове и на моята възраст. — Жената вдигна възлестите си пръсти. — Ще се удивите, като разберете колко много помагат срещу склерозата и артрита.

— И въпреки това… — рече Ортега.

— Професор по история да играе видеоигри, много от които пълни с насилие? — Белокосата жена пресилено се усмихна. — Предполагам, бих могла да играя приключенски игри като Мист, която вече е съвсем демоде, или ролеви игри като Анархия онлайн , в която контролирам герой от друга реалност. Но да ви кажа истината, те са твърде бавни за мен. Игрите с оръжия и коли карат кръвта да тече по-бързо в жилите ми, а на този етап от живота ми това не е никак малко. Повярвайте ми, знам всички съществуващи игри, а тази никога не е била оповестявана, което ме изненадва, като се има предвид колко пари се харчат за първокласна реклама. Знам, че използвате тази найлонова торбичка, защото се притеснявате да не оставя отпечатъци, но ако има начин да го направя безопасно, бих искала да извадя диска и да пусна играта.

— И аз бих искал това — каза Франк, — но когато намерихме кутията в къщата, в която мнимият професор изнесе лекцията, дискът не беше в нея.

— Намерили сте това на мястото, където е била изнесена лекцията? — Професор Греъм се взря през найлоновата торбичка и зачете текста на гърба на кутията. — „ Ловци на време е най-живата екшън игра, създавана някога. Тя има поразително реалистична визия, която ви позволява да се отъждествите с героите, хванати в капан в тайнствена пустош; пустош, която доказва, че откритите пространства могат да бъдат не по-малко опасни от обитаваните от духове къщи. Героите участват в смъртоносно надбягване с препятствия и ловци, като използват високотехнологични уреди, с чиято помощ трябва да открият послание до бъдещето, да го отворят в настоящето, за да опознаят миналото“.

Франк почувства как по тялото му полазиха студени тръпки.

— Част от това го пишеше в поканата за лекцията, която получихме с Аманда. Точно то привлече вниманието ми и ме накара да отида.

— „Целта е да се намери изгубена стогодишна времева капсула — продължи да чете професор Греъм. — В хода на играта играчът, както и самите герои, откриват, че Времето е като истински мършояд, който не спира да смуче живота ни дори през незаменимите четиридесет часа, които ще прекарате с тази игра“.

Белокосата жена отпусна кутията и погледна към тях. Тъмните кръгове под очите й внезапно накараха Бейлинджър да се зачуди дали не й е зле. Но преди да успее да я попита, Ортега зададе въпрос:

— Това описание типично ли е за текстовете, които се слагат по обложките на видеоигрите?

— Никак. В тях обикновено се говори за „шеметно действие“, „ефектна графика“ и „битки с пъкъла“. Те изтъкват по-скоро външния ефект, отколкото значението на съдържанието. Това е толкова зловещо, че е почти екзистенциално. „Времето е като истински мършояд, който не спира да смуче живота ни“? Човек би си помислил, че го е писал Киркегор [13] Датски философ (1813–1855). — Б. пр. в някоя от най-мрачните си нощи.