Дейвид Морел - Ловци на време

— Гробницата на земните желания — повтори професор Греъм. — Запленена съм от нея от години. На 3 януари 1900 година мъж на име Доналд Райх влязъл със залитане в град Котънуд, близо до планинската верига Уинд Ривър в Централен Уайоминг. Мъжът бил в нещо като делириум. Температурата била под нулата, от няколко дни валял сняг. Завели го при местния лекар, който заявил, че носът, ушите и пръстите на ръцете и краката му са измръзнали и трябва да бъдат ампутирани, преди гангрената да е обхванала цялото тяло. В един от малкото моменти на просветление Райх разказал изумителна история. Бил дошъл пеша от град на име Авалон, разположен в долина сред планините Уинд Ривър, в която някога имало миньорско градче. Мината обаче се изчерпала и за града настъпили тежки времена. Той се намирал на сто и шестдесет километра от Котънуд и Райх твърдял, че е потеглил на Бъдни вечер и е извървял цялото това разстояние в най-лошото време, случвало се от години.

Франк слушаше напрегнато.

— Райх говорел несвързано — продължи професор Греъм, — но лекарят успял да научи, че той бил пастор на Авалон и че целта на неговото пътуване не била да осигури помощ за града. Той не търсел лекарство, за да се пребори с епидемия, нито храна за умиращото от глад население. Не, мотивът на Райх бил да избяга.

Бейлинджър изпъна гръб.

— Да избяга от какво?

— Мъжът непрекъснато говорел за новия век. Спомнете си датата, която ви споменах — 3 януари 1900 година. Три дни преди това бил краят на XIX и започнал XX век. Началото на новото столетие го ужасявало. Постоянно бръщолевел, че е страхливец, че е трябвало да остане и да се опита да помогне, че е обрекъл душата си на проклятие, като се е предал на страха и е избягал.

Франк усети нервен спазъм в стомаха си.

— Но какво, по дяволите, го е уплашило толкова, че да изостави паството си и да измине сто и шестдесет километра в това смъртоносно зимно време?

— Гробницата на земните желания.

Бейлинджър се вкопчи в страничните облегалки на стола си., Аманда — помисли си той. — Трябва да те намеря“.

— В книгата ми Американският Запад в края на XIX век има една глава, посветена на истерията в края на столетието. — Професор Греъм отиде до библиотеката си, измъкна един том и го запрелиства, докато не откри търсената глава. — Погледнете подчертания материал. Идва от Райх. Тези изписани на ръка страници били намерени в дрехите му.

Бейлинджър зачете посочения пасаж.

31 декември 1899 г.

Годината бързо наближава своя край. Същото се отнася и за столетието. Страхувам се, че губя разсъдъка си. Нямам предвид, че „губя връзка с реалността “. Знам отлично какво става, обаче съм безсилен да предотвратя развръзката. Всеки ден волята ми да се съпротивлявам отслабва.

В този последен ден — би трябвало да е на зазоряване, но отвън цари мракът на бушуващата виелица. Фучащите снежни вихри съответстват на душевния ми смут. Моля се написването на тези страници да ми донесе просветление. Ако това не стане и ако светът по някакъв невероятен начин оцелее още сто години, ти, който намериш моите писания в Гробницата, може би ще разбереш това, което аз не успях.

Бейлинджър пусна книгата.

— Звучи ми безумно.

— Лекарят открил дузина изписани нечетливо страници в дрехите на Райх. Това, което прочетохте, е от началото на ръкописа.

Той посочи последното изречение:

— Райх споменава Гробницата.

— Но не с цялото й име. Това става по-нататък в ръкописа.

— Какво ще рече „ако светът по някакъв невероятен начин оцелее още сто години“?

Жената разпери старческите си ръце.

— Страхът от Апокалипсиса е неизменна част от истерията в края на всяко столетие.

— Значи в някакъв западнал град, в долина насред нищото, този пастор е оставил въображението си да вземе връх над разума му. Но защо е избягал? Едва ли е вярвал, че може да избегне края на света, като отиде на друго място.

— В моята изследователска работа понякога попадам на апокалиптични страхове, свързани с определени места: потоп, който ще унищожи дадена област, или хълм, на който ще се случи Второто пришествие — отговори професор Греъм. — Обаче не вярвам, че Райх се е страхувал от свършека на света. Както става ясно от по-нататъшните му писания, в действителност той се е боял от Гробницата на земните желания и… от някакъв човек. Всъщност от друг пастор. Мъж, наречен Оуен Пентикост [11] Петдесетница, петдесетият ден след Великден, когато Църквата празнува слизането на Св. Дух над Апостолите. — Б. пр. .