Дейвид Морел - Ловци на време

— Пентикост?

— В Библията, когато Светият Дух слязъл при Апостолите, те получили видения. Това трансцендентално събитие е наречено Петдесетница.

— Хубаво име за пастор. Предполагам — твърде хубаво, за да е истинско. Изглежда ми като измислено от него.

— Ръкописът на Райх разказва как преподобният Оуен Пентикост, който бил висок и изключително слаб, ходел, облечен в черно, и имал дълга коса и брада, които му придавали вид на Ейбрахам Линкълн, дошъл в Авалон девет месеца по-рано — през април. Царяла ужасна суша. Вятърът вдигал вихрушки от прах. Пентикост сякаш се материализирал от една от тези вихрушки. Пръв го видял един мъж, който търсел кравата си. Добичето било излязло от обора и първите думи на Пентикост били: „Краят на века идва“.

— Изглежда, падал си е по драматичното — вметна Бейлинджър.

— Или е бил луд. Когато стигнал Авалон, първото нещо, което направил, било да мине по главната улица и да се изкачи на хълма до църквата. Райх не бил там. Грижел се за болно дете. Следващите хора, които видели Пентикост, били мъж и жена, които държали универсалния магазин и отговаряли за поддръжката на църквата. Те го заварили да се моли пред олтара. Той носел чувал, който се гърчел.

— Гърчел се?

— По-нататък в ръкописа разбираме защо се е гърчел. През следващите седмици и месеци Райх разговарял с всички, контактували с Пентикост. И обобщил наученото от разговорите. Когато семейната двойка в църквата попитала непознатия с какво могат да му помогнат, той отговорил, че идва отдалече. И че се нуждаел от храна и вода, но първо трябвало да разбере дали някой в града не е болен. Те му отговорили, че едно момче е тежко болно и изпитва остри болки в долната дясна страна на корема. Освен това имало температура и повръщало.

— Това ми прилича на апендицит — каза Бейлинджър.

— Наистина. По онова време апендицитът бил равносилен на смъртна присъда. Малцина лекари имали хирургическите умения да изрежат болния орган. Дори и някой от тях да знаел как да извърши операцията, в пограничните райони било трудно да се намери етер, който се използвал за упойка. При операция без упойка съществувал риск пациентът да умре от шока, причинен от болката. В Авалон нямало етер.

Когато завели Пентикост при момчето, той заварил Райх да се моли заедно с бащата. Тъй като лекарят на Авалон бил напуснал града преди година, пасторът играел ролята на фелдшер, защото имал медицински познания, придобити през годините, в които оказвал помощ на болните си енориаши. Обаче апендицитът не бил по силите на Райх. Всъщност той и бащата на момчето просто стояли край смъртния одър. Пентикост попитал дали има гора наблизо. „В планината — отговорил му Райх, — но как това ще помогне на момчето?“ А имало ли някоя по-наблизо? Да, имало една трепетликова горичка край езерото. Тъй като новодошлият събудил любопитството на Райх, той го придружил до тази горичка, но там Пентикост му казал да изчака и влязъл сам между дърветата. Не след дълго той се върнал с билки. В дома на момчето сварил чай от тях и накарал болния да го изпие. Момчето се унесло и Пентикост го оперирал.

— Оперирал го?

— Не само че го оперирал — отговори професор Греъм, — но и момчето оздравяло. Тогава Пентикост поискал от Райх разрешение да отслужи литургия и публично да благодари на Бог за изцелението на болния. По време на своята проповед той отворил чувала и изсипал съдържанието му на пода. Преди малко питахте какво е имало в него. Змии. Хората се разпишели и се втурнали към вратата, ала Пентикост размазал главите на всички змии, без да бъде ухапан, и казал на богомолците, че трябва да бъдат бдителни и да унищожават злото точно както той размазал змиите.

— Този тип определено е имал вкус към драматичното — каза Бейлинджър. — А пък и билките, които е намерил… Страшно удобно е, че всички, които са му били необходими, са растели в горичката, обаче никой освен него не е знаел за тях. Да се обзаложим ли, че той вече е разполагал с упойващо вещество, скрито в дрехите му, и го е добавил към чая, когато никой не го е гледал?

— Като бивш полицай виждате манипулацията, въпреки че е била извършена преди повече от век, но навремето в онази изолирана планинска долина е било трудно да устоиш на обаянието, което е излъчвал Пентикост. Не мога да си обясня хирургическата му намеса. Може би е поел риск и по една случайност е успял, а може би е имал медицинско образование.

Франк чувстваше как секундите летят. Аманда не излизаше от ума му.