Дейвид Морел - Ловци на време

— А какви са тези „четиридесет часа“? — попита Ортега.

— Това е времето, което е необходимо за изиграването на повечето видеоигри — отговори професор Греъм.

Бейлинджър потърка ръката си.

— С толкова време ли разполагам да открия Аманда? — Той неспокойно погледна часовника си. — Минава пет часът. Когато се събудих вчера в Асбъри Парк, беше малко след полунощ. Оттогава са изминали повече от четиридесет часа. Боже мой, загубих я!

— Някои от вас чел ли е нещо от Дороти Л. Сейърс? — попита Господарят на играта.

Аманда намести слушалките си, убедена, че не е чула правилно.

— От кого? — възкликна Вив.

Застанал сред руините на църквата, Дерик вдигна глава и се загледа в небето. Камъните от срутените стени излъчваха топлина.

— Първо искаше да знаеш дали можем да отгатнем какво е Гробницата. Сега пък ни питаш…

— Аманда — каза гласът, — ти би трябвало да можеш да ни разкажеш за госпожа Сейърс.

— Защо пък тя да може? — поинтересува се Рей. — Вече ни каза, че е твоя фаворитка. Предимство ли й даваш, като поставяш въпроси, на които само тя може да отговори?

— Работя в книжарница — обясни им младата жена. Нарочно използва сегашно време, защото искаше да си внуши, че животът й може отново да бъде нормален. — Да, знам коя е Дороти Л. Сейърс.

— Докажи го — подкани я гласът.

— Тя е британска авторка на мистерии, измислила детектива-аматьор лорд Питър Уимси. Най-известният й роман може би е Деветимата шивачи , в който се разказва за камбаните в една камбанария и за един труп, намерен там.

— Това са пълни глупости. — Рей избърса челото си с ръкава. — Часовникът тиктака, а ние губим време, като бъбрим за някаква авторка на мистерии.

Червата му изкъркориха толкова силно, че всички ги чуха.

— За бога, Рей! — обади се гласът. — Да не би да си гладен?

С пламнало лице, пилотът се озъби на останалите:

— Говорете си с този тип, колкото си искате. Само губите сили и време. — Той дръпна празните шишета от ръцете на Вив и Дерик, после въведе в GPS приемника си цифрите за географската ширина и дължина. — Докато вие се размотавате, аз ще открия как да спечеля тази игра и да се махна оттук.

Рей взе две от пълните бутилки, които се бяха показали след падането на стената, натика ги в джобовете си и се втурна надолу по хълма.

— Той е прав — каза Вив. — Трябва да стигнем до следващите координати.

Тя се наведе към купчината камъни и взе две шишета с вода. Дерик направи същото. Когато Аманда, на свой ред, посегна към бутилките, откри, че е останала само една.

Ядосана, тя се затича след другите. Червената стрелка на GPS приемника й сочеше към тесния край на езерото, пред който лежаха останките на Авалон. Докато тичаше надолу по хълма, внимавайки да не се спъне, забеляза някаква сянка вдясно от себе си и погледна на запад. Над планините се събираха облаци.

— Задава се буря — каза Дерик. — Ще е тук след около два часа.

— Аманда — обади се гласът, — ти не спомена, че Дороти Л. Сейърс е превела Ад от Данте.

— Ще млъкнеш ли? — изкрещя Рей някъде под тях.

— Опитвам се да направя нещата по-лесни за всички вас — каза гласът. — Опитвам се да ви помогна да разберете играта. Чела ли си тази книга, Аманда?

— Не! — отвърна задъхано младата жена. Като стигна подножието, тя последва Дерик, Вив и Рей към призрачния град.

— Това ме разочарова.

— Книжарницата ни е малка, по дяволите!

— Обаче ти имаш магистърска степен по английски от Колумбийския университет.

Продължавайки да тича, Вив се обърна и хвърли яден поглед на Аманда.

— Не сме изучавали автори на мистерии! — извика младата жена.

Гласът въздъхна разочаровано.

— Сейърс е била благочестива англиканка, обаче я безпокоели противоречията между Божието всезнание и свободната воля, която се предполагало, че трябва да имат хората. Ако Бог знае всичко, значи е наясно кога всеки от нас ще съгреши. Но това означава, че нашето бъдеще е предначертано и не разполагаме със свободна воля.

— Млъкни! — изкрещя Рей, който почти бе стигнал до призрачния град.

— Ето защо Сейърс е написала „Замисълът на Създателя“ — обясни Господарят на играта. — Тя е решила, че Бог е нещо като писател. Той избира мястото и времето на историята. Създава персонажите и, общо взето, знае какво ще направят. Но както ще ви каже всеки романист, персонажите често заживяват свой собствен живот и отказват да се придържат към историята. Съществуват в ума на писателя и все пак са независими. Те са нещо като капризни актьори. „Не мисля, че съм длъжен да правя това — казва един. — Моят герой ще каже истината в тази сцена“. Друг пък заявява: „Мисля, че съм по-склонен да проваля промоцията, отколкото да работя с някого, когото не харесвам“. От личен опит Сейърс разбрала, че героите в романа имат свободна воля. По същия начин, мислела си тя, и хората имат свободна воля. Сюжетът трасира нашия път, но понякога ние решаваме да не го следваме. Понякога изненадваме дори и Бог. Сейърс вярвала, че именно така получаваме избавление. Като показваме колко сме находчиви и като изненадваме Бог.