Дейвид Морел - Ловци на време

Жената продължи да натиска клавишите.

— Това, за което искам да говоря с вас, е важно.

Изстрелите внезапно спряха.

— По дяволите! — възкликна професор Греъм. Трясна мишката и се намръщи. — Счупи се. Това е втората мишка, която чупя тази седмица. Защо не ги правят по-здрави? Искам да кажа — колко ли сила има в тези стари пръсти? — Жената протегна пръстите си към Бейлинджър. Бяха кокалести, с отпусната кожа и уголемени от артрита стави. — Казахте, че сте полицай.

— Бях. В Ню Джърси.

— Някога играли ли сте компютърни игри?

Бейлинджър отчаяно искаше да получи нужната информация, но опитът му на детектив му подсказа, че трябва да установи контакт и да не пришпорва лицето, което разпитва. Наложи си да изглежда спокоен.

— Никога не са ми допадали.

— Защото мислите, че са глупави?

Той сви рамене.

— И аз бях предубедена — каза професор Греъм, — докато преди седем години един мой студент не ме запали по тях. Понякога студентите са по-умни от професорите си. Този студент промени живота ми. Зарежете съдържанието на видеоигрите, много от които наистина са глупави. Съсредоточете се върху уменията, които трябва да придобиете, за да спечелите в тях. Тези игри развиват рефлексите ни. Те тренират мозъците ни да работят по-бързо и да мислят паралелно върху няколко неща. Някои хора твърдят, че да се занимаваш с много задачи накуп е вредно, но нима има нещо лошо в това да се науча да правя много неща едновременно, и при това да ги върша добре?

— Двете хлапета от Колорадо, които застреляха учениците в гимназия „Кълъмбайн“, бяха пристрастени към видеоигрите, свързани с насилие.

— Пристрастени са и много други деца. Ала от милионите такива…

— Милиони?

— Индустрията на видеоигрите носи повече пари от филмовия бизнес. Половината население на тази страна играе. От милионите деца, които харесват видеоигри с насилие, малцина са тези, които стрелят за забавление. Очевидно други фактори ги превръщат в убийци. Били сте полицай в Ню Джърси? Къде по-точно?

— В Асбъри Парк.

— Когато бях дете, участвах в състезание по фигурно пързаляне, което се проведе там. — Белокосата жена сякаш се загледа в нещо над главата на Бейлинджър. — Беше много отдавна. — Погледът й отново се фокусира върху него. — Както и да е, щом сте били в силите на реда, изненадана съм, че не играете видеоигри. Тази, на която играех преди малко, се нарича Дуум 3. Това е версия на една от игрите, към които са били пристрастени убийците от „Кълъмбайн“. Този вид игри се наричат шутър от първо лице. Играчът наблюдава всичко, скрит зад дулото на пистолета си. Аз съм космически командос в марсианска база, която гъмжи от демони. Когато изскочи някой демон, моментално го унищожавам. Те изскачат често и са много бързи. Имам чувството, че съм попаднала в лабиринт. Таваните се сгромолясват. Никога не знам какви ужасии ме дебнат зад заключените врати.

Бейлинджър веднага си помисли за хотел „Парагон“.

Професор Греъм го погледна изучаващо.

— Чувала съм, че полицаите играят шутъри от първо лице, за да поддържат рефлексите си, когато не са на стрелбището, и че често загряват с тях, преди да тръгнат на акция.

Нетърпението на Франк стана очевидно.

— Съжалявам. Ентусиазмът ми често взема връх. По телефона казахте, че професор Донован ви е посъветвал да се обърнете за помощ към мен. Специалността ми са американските погранични територии, но съм запленена от времевите капсули не по-малко от него. Какво искате да узнаете?

Бейлинджър усети как пулсът му се ускорява, докато й разказваше какво се случи по време на лекцията в къщата на 19-а улица.

— Манхатънският исторически клуб — каза тя, когато той свърши. — Никога не съм чувала за него.

— Защото той не съществува.

— В кафето е имало наркотик?

— Точно така. Когато дойдох в съзнание, приятелката ми бе изчезнала.

— Какво ви има на лявата предмишница? Непрекъснато я масажирате.

Бейлинджър погледна към ръката си. Импулсът му се бе превърнал в рефлекс.

— Докато съм бил в безсъзнание, някой ми е инжектирал приспивателно. Мястото на убождането е зачервено и подуто.

— Звучи ми като инфекция. Трябва да ви види лекар.

— Няма време. — Той се наведе напред. — Професор Донован каза, че разполагате с информация за нещо, наречено Гробницата на земните желания.

Жената го погледна изненадано.

— Откъде, за бога, знаете за нея?

— Човекът, отвлякъл приятелката ми, остави тези думи; те са нещо като следа. Мисля, че е част от игра, и то изключително смъртоносна. — Бейлинджър неволно хвърли поглед към компютърния екран.