Дейвид Морел - Ловци на време

— Освен ако не е искал да види как ще реагираме — каза Аманда.

Рей запрати празното шише в стената. Пластмасата кухо издрънча.

— Добре де, какво очаквахте? Казах ви, че не съм никакъв герой.

— Добре, добре. — Вив вдигна примирително ръце. — Караницата няма да ни помогне. Станалото — станало. Не можем да го променим.

Дерик се изправи, обръщайки се към Рей:

— Но ако намерим друго шише, стой далеч от него.

— Както кажеш, шефе. — Рей извади запалката си, отвори капачето й и го затвори.

— Спри да вдигаш този шум!

— Добре, шефе.

Аманда се намеси, опитвайки се да разсее напрежението:

— Да видим дали ще открием още вода.

Бутилката се оказа в друго фалшиво парче дърво, което беше почти затрупано с камъни близо до олтара. Когато го намери, пулсът на Аманда се ускори. Пресъхналата й уста я подтикваше отчаяно да се напие от нея като Рей, но тя само каза на групата:

— Тук е.

Аманда, Дерик и Вив пиха поред от шишето. Също като другите, и тя наблюдаваше, за да е сигурна, че никой не пие повече от останалите. Рей стоеше настрана.

Аманда беше последна. Докато се наслаждаваше на овлажнелия си език, тя огледа празната бутилка.

— Къде е казанът за отпадъци?

Никой не се засмя на шегата.

— В планината винаги си събираме боклуците и ги отнасяме долу на връщане — обади се Дерик.

— Казвал ли ти е някой какъв страхотен човек си? — попита Рей.

— Тъкмо щях да добавя, че точно сега почистването на боклука не е първата ми грижа.

— Това е част от екипировката, с която не разполагахме досега — каза Аманда. — Ще го задържа. — Тя понечи да сложи шишето в джоба на гащеризона си, но нещо привлече вниманието й. — Цифрите.

— Къде? — Вивиан пристъпи по-близо.

— На етикета. — Дерик взе бутилката. — Пред цифрите има буквите ГД.

Рей се присъедини към тях.

— Географска дължина?

— Със сигурност изглеждат като параметри на географска дължина. Часове, минути и секунди.

— Къде е шишето, което Рей захвърли? — Аманда се отправи към камъните, приближавайки стената. Тя намери бутилката до останките от пейка. — Три групи числа. Този път буквите пред тях са ГШ.

— Географска ширина — каза Рей. — Така ще открием къде е следващото ни местоназначение.

— Почакай. Нещо не е наред. — Аманда се напрегна.

— Разбира се. Цялата тази проклета игра не е наред, но…

— Не. Не го ли усещате? — Камъните, върху които стоеше тя, се разтресоха. Парчетата от счупените греди — също.

Вив политна назад.

— Боже, какво става?

— Не съм сигурен, но мисля, че ще е по-добре… — Разтревожен от усилващите се трусове, Дерик извика: — Махайте се оттук!

Стената се разлюля.

— Бягайте! Бягайте! — изкрещя Вивиан.

Докато прескачаха камъните, Аманда загуби равновесие. Стената се наклони. Понеже нямаше време да избяга, тя се хвърли върху вибриращите камъни и потръпна от болка при удара. Отчаяна, младата жена се притисна към основата на стената и покри с ръце главата си. Стената се сгромоляса с трясък сред дъжд от камъни. Аманда изстена от болка.

Бученето утихна. Вибрациите намаляха. Скоро всичко бе отново спокойно, освен туптящото сърце на Аманда. Прахът я задушаваше. „Не мога да дишам“ — помисли си, мъчейки се да издуха носа си, за да си поеме въздух. По-голямата част от камъните се бяха сгромолясали в средата на църквата. Само тези непосредствено над главата й бяха паднали върху нея, а най-високите следваха траекторията на стената и бяха паднали на разстояние. Въпреки това Аманда се чувстваше смазана.

Тя чу викове и приближаващи стъпки, а камъните бяха избутани настрана.

— Ранена ли си? — извика Дерик.

— Натъртена.

— Обзалагам се, че е така.

— Обаче успях да предпазя главата си.

Вив и Дерик й помогнаха да се изправи.

— Запазих и това. — Потръпвайки от болка, Аманда подаде на Вивиан празната бутилка с отпечатаните на нея координати.

Не можа да не забележи, че Рей стои настрани от тях. Не бе направил опит да помогне за изравянето й. „Не можем да оцелеем, ако има разцепление в групата“ — помисли си тя. Но тогава видя Рей да сочи към пода.

— Още шишета е вода! — каза той.

Дерик и Вив се обърнаха.

— При падането си камъните са счупили още фалшиви парчета греда.

Групата се насочи към Рей като привлечена от магнит. Шишетата проблясваха на слънцето с примамливото си съдържание.

— Има достатъчно за всички — каза той. — Хей, Дерик, имаш ли нещо против да си взема едно?

Дерик го гледа дълго, без да отговори.