Дейвид Морел - Ловци на време

— Да — отвърна Вив, гледайки смръщено Рей. — Няма нищо общо с героизма.

Рей взе консервата с круши.

— Махни си ръцете от нея! — предупреди го Вив. — Ако се наложи, ще те замеряме с камъни до смърт, но няма да изядеш съдържанието и на тази кутия.

Той не й обърна внимание, а взе да разглежда консервата. Когато погледна дъното й, нещо привлече вниманието му. Рей незабавно извади GPS приемника си и въведе някакви числа в него. Хвърли пренебрежителен поглед към Вив и пусна кутията. След това вдигна празната консерва от прасковите и разгледа дъното й. Пак въведе някакви числа в GPS устройството си и тръгна по обраслата с пелин улица.

Аманда се спусна към кутиите. Вдигна ги и на едната видя серия от числа, обозначаващи географска дължина, а на другата — географска ширина.

— Още координати.

Вив гледаше след Рей, който крачеше бързо по улицата.

— Помогни ми — каза Аманда. — Все още се уча как да използвам приемника си. Въведи тези числа вместо мен.

Вив дори не мигна, а продължи да гледа Рей, който се взря в екрана на приемника си, обърна се наляво и се насочи към руините на друга улица. Когато мигна, по лицето й потекоха сълзи.

— Нужна ми е помощта ти — настоя Аманда. — Трябва да отворя тази консерва, но не мога да го направя, докато не въведеш цифрите. Иначе може да ги унищожа.

Вивиан се обърна към Дерик и помилва ръката му:

— Съжалявам, скъпи.

— Помогни ми! — повтори Аманда. Не искаш ли да му го върнеш?

Като хвърли яростен поглед след Рей, Вив се изправи и тръгна с олюляващи се крачки към нея. Отмъщението бе най-добрият мотив, който можеше да я накара да се раздвижи, реши Аманда, ала и тя самата искаше да накаже Рей, макар и не толкова, колкото Господаря на играта.

— Добре, вече са въведени. — Вивиан гледаше след отдалечаващата се фигура на пилота.

Аманда сложи консервата от круши в гумената ръкавица. Взе два камъка и я удари. Веднъж. Два пъти. На третия път — по-силно. Капакът се проби.

— Ти си първа — каза тя на Вивиан.

— Не съм гладна.

— Тогава няма да имаш сили да му отмъстиш.

С възпалени от плача очи, Вив кимна решително, взе кутията и отпи.

— Изпих две глътки.

— Добре. — Аманда вдигна консервата до устата си и вкуси топлия сладък крушов сок.

Двете си подаваха кутията, докато не я пресушиха. Аманда пак я мушна в ръкавицата и с помощта на камъните я отвори напълно. Четири парчета круша. Всяка взе по две.

— Дъвчи ги бавно — каза тихо Вив.

Аманда разбра. Ако ядеше твърде бързо, щеше да й призлее.

Вивиан се обърна към мъртвия си съпруг.

Вятърът се усили. Буреносните облаци затъмниха планините на запад, сянката им се спусна над долината.

— Ще ми кажеш ли какво не е наред? — попита Бейлинджър. Двамата с Ортега стояха пред факултета на професор Греъм. Срещу тях се издигаха дърветата на Уошингтън Скуеър.

— Нещо не е наред?

— Когато се появи в кабинета, едва не се скарахме. В библиотеката спомена за друга част на разследването. Не навлезе в подробности, но по тона ти си пролича, че си ми ядосан. За какво става дума, по дяволите?

— Искаш да кажеш освен начина, по който се държиш, сякаш ти водиш разследването? Тази сутрин споменах, че вчера с моя партньор направихме някои проучвания. Може би се чудиш защо не си се срещал с него…

— Предположих, че днес е почивният му ден.

— Той проверява миналото ти.

Бейлинджър го погледна изненадано.

— Преди време ми каза, че вече си преживял подобно нещо. Съпругата ти е била отвлечена. Същият мъж е отвлякъл и жена, която прилича на нея.

— Аманда. Е, и? Психопатите често се съсредоточават върху жени, които си приличат. Обикновено жертвите напомнят на убиеца за съпругата му, за майка му или за някоя друга жена, която му е нанесла травма и на която се опитва да отмъсти.

— И как си станал такъв експерт по този въпрос?

— Щом твоят партньор проверява миналото ми, вече знаеш отговора. Когато работех в силите на реда, специалността ми беше разследването на сексуални престъпления.

— Ходил ли си някога на психиатър?

Франк усети как по лицето му плъзна топлина.

— Предполагам, че твоят партньор ти е казал какво ми се случи в Ирак. — Край тях мина кола. Бейлинджър изчака шумът от мотора й да заглъхне, като използва паузата, за да се успокои. — По време на първата война в Залива… Пустинна буря… бях рейнджър.

— През хиляда деветстотин деветдесет и първа. Знам — каза Ортега.

— Получих главоболие. Имах болки в мускулите.