Дейвид Морел - Ловци на време

Аманда беше свикнала до такава степен да чува гласа от скритите в тавана говорители, че сега, когато той звучеше в ушите й, се чувстваше дезориентирана.

— Новосъздадената Ловци на време бързо напусна пределите на Орегон и се разпространи из целия свят. Вече съществуваше подобна игра, наречена Летърбоксинг , но тази стана известна като Геокечинг заради употребата на GPS устройствата. Играчите посещават някой интернет сайт, за да научат координатите на нещо скрито — така нареченият кеч — в област, която искат да изследват. Те запаметяват координатите в GPS приемниците си и оставят устройствата да ги заведат до мястото, което трябва да претърсят. Често скритият предмет се намира на площ от три квадратни метра, затрупана с дървета или скали, и е толкова малък или така изкусно замаскиран, че намирането му е почти невъзможно. Кечът може да изглежда като насекомо, например скакалец. Човек трябва да има доста набито око, за да забележи, че скакалецът е направен от гума. А може да изглежда и като камък, който при по-внимателен оглед се оказва пластмасова играчка, в чиято вътрешност е скрит евтин пръстен или някакво друго дребно съкровище. Играчът, който намери предмета, оставя в замяна нещо равностойно, а понякога — просто бележка, и след това регистрира победата си в някой сайт. Играчите получават специален статус според броя на предметите, които са открили. Няколко години след влизането в сила на закона за GPS приемниците вече имаше четвърт милион кеча в двеста и деветнайсет страни.

Рей прекъсна гневно гласа:

— Скакалци? Евтини пръстени? Какво искаш от нас, по дяволите?

— Не е нужно да крещиш, Рей. Микрофонът до бузата ти е достатъчно мощен. Какво искам? Приближете се до входната врата.

Вратата издаде електрически звук и Аманда се напрегна. Ключалката изщрака и резето се плъзна настрани.

— Вече можете да я отворите — инструктира ги гласът.

— Не и преди да съм сигурна, че няма да умра от токов удар. — Вив допря облечената си с гумена ръкавица ръка до дръжката на вратата. Не се случи нищо и тя я натисна.

В помещението нахлу слънчева светлина, придружена от приятен вятър.

— Мамка му, сега се чувствам много по-добре! — каза Дерик.

Той излезе навън, а Вив и Рей го последваха.

Аманда и Бетани се поколебаха за миг, после прекрачиха прага.

Слънчевите лъчи ги галеха. Зеленото поле, из което тук-там растеше пелин, беше най-обширното открито пространство, което Аманда някога бе виждала. Беше прекарала целия си живот в градовете, където сградите не позволяваха на човек да види нищо друго освен нещастен отрязък от небето. Дърветата в парковете също пречеха на гледката. Но тук панорамата беше величествена. В далечината се издигаха заснежените върхове на планини, но те изглеждаха невзрачни на фона на небето. Синият небосвод беше необятен.

— Както виждате, намирате се в долина, заобиколена от планини — каза гласът. Аманда забеляза, че другите също слушат съсредоточено. — От дясната ви страна, в далечината, има пролом в планините. Това е единственият изход от долината. Не ви съветвам да вървите в тази посока.

Тя погледна с копнеж нататък.

Групата се отдалечи от постройката, която Аманда вече бе оприличила на скована от трупи ловна хижа, чиято снимка бе видяла в едно списание. Забеляза, че Вив прибра гумените ръкавици в един джоб на гащеризона си. „Много добре — каза си Аманда. — Трябва да пазим всичко, което намерим“. Но колкото повече се отдалечаваха от сградата, толкова по-незначителна се чувстваше сред необятното поле, което я заобикаляше.

— Моля, извадете GPS приемниците си и ги включете! — нареди гласът.

Всички се подчиниха.

Освен Аманда, която се втренчи объркано в непознатия предмет, който извади от джоба си.

— Къде…

— От дясната страна — каза Дерик. — Двата бутона. Горния. Със символа на електрическата крушка.

Аманда натисна бутона и чу пиукане. Екранът на устройството светна и се появи картинка на земния глобус, а над него — икони с формата на сателити.

— От военни съображения, по-точно главно заради тях, Съединените щати разполагат с множество сателити — двайсет и шест на брой или поне така твърди правителството — продължи гласът. — Но вашите приемници трябва да установят връзка само с три. Ако връзките са повече, позиционирането ще е по-точно, но три са достатъчни. От тази долина обикновено може да се установи връзка с пет сателита. Сателитите се намират на петдесет километра над нас и излъчват сигнали с мощност максимум петдесет вата, но въпреки това са невероятно точни.