Дейвид Морел - Ловци на време

— Какво?

— Някога под Гринич Вилидж е имало много потоци — заобяснява трескаво Пери. — Дренажните тунели са предпазвали сградата от потъване. Днес потокът е пресъхнал, но едно време хората са си набавяли вода от него.

Франк изтича при вратата, избута кашоните настрани и задърпа ръждясалата дръжка.

— Недейте! — предупреди го Ортега. — Ще се издушим там долу! — Въпреки че през счупения прозорец влизаше свеж въздух, детективът се преви надве и се разкашля от дима.

Бейлинджър задърпа още по-яростно вратата и се чу стържене на дърво в камък. Ръждясалите панти изскърцаха в знак на протест. Накрая той успя да я отвори достатъчно широко, за да провре фенера през пролуката. Видя прашни каменни стени и стъпала, покрити с паяжини.

— Пламъците ще погълнат всичкия кислород долу! — изкрещя Ортега.

Франк погледна назад и видя как детективът избива последните остатъци от стъклото на прозореца. Ортега помогна на по-възрастната актриса да се качи на масата и я повдигна към отвора. Тя се провря до кръста и заседна.

— Глътни си корема! — извика й детективът.

— Порязах се!

Ортега избута бедрата й и жената успя да провре през прозореца и останалата част от тялото си.

Докато детективът помагаше на другата актриса да се качи на масата, гърчещата се огнена стена се приближи още повече.

— Никога няма да успея да се промуша! — настоя по-възрастният актьор.

Бейлинджър усети как го връхлитат кошмарни спомени от хотел „Парагон“. Той се провря през отворената врата. Разчисти паяжините и се втурна надолу по неравните стълби, като шареше с фенера и се вслушваше в ехото от стъпките си.

Озова се в тясна каменна стая. Един плъх изпищя и изчезна тичешком от погледа му. Франк залитна назад. Вслуша се в накъсаното си дишане и като се мъчеше да запази самообладание, освети пространството около себе си. Грубото сводесто помещение беше дълго около шест стъпки и също толкова широко и високо. Той се приведе. Там, където беше минавал потокът, в каменния под имаше улей. От лявата и от дясната му страна зееха сводове от ронливи тухли, през които беше влизала и излизала водата. След век и половина въздухът все още беше леко влажен и зловонен.

Над главата на Бейлинджър се разнесоха крясъци. Той се заслуша в рева на огъня и усети как въздухът се втурва покрай него, засмукан от бушуващите горе пламъци. Подпря се на близката каменна стена и изведнъж си даде сметка, че изпитва слабост.

— Никога няма да успея да се промуша! — Паниката в гласа на пълния мъж се беше засилила.

Франк коленичи и като стискаше фенера в треперещата си ръка, освети дясната арка. Пет стъпки по-навътре част от тавана се беше срутила и тунелът беше запушен от купчина пръст и счупени тухли. Няколко чифта червени очи отразиха светлината.

Сърцето на Бейлинджър се сви от страх. Той насочи лъча на фенера към лявата арка. Този тунел изглеждаше напълно здрав, поне докъдето стигаше бледият лъч. Франк се изправи замаяно на крака и отново усети изтичането на въздуха над главата му.

Горе някакъв мъж изпищя.

Той събра сили и се втурна по стъпалата, воден от потрепващото отражение на пламъците. Фенерът вече не му трябваше. Яркото зарево на горния етаж разкри пред очите му ужасения Ортега, който тъкмо избутваше през счупения прозорец един висок слаб мъж — Пери. В подземието останаха двама мъже, ако не се брояха Бейлинджър и детективът.

— Ще успеем ли да излезем? — изкрещя Франк.

— Не мисля! — Около Ортега се изви истинска вихрушка от искри.

— Тогава насам! — повика ги той. — Все още имаме шанс!

Ревящите пламъци вече бяха толкова близо, че тримата мъже реагираха мигновено. Те се промушиха покрай Бейлинджър. Той затвори вратата, за да спре изтичането на въздуха, и се втурна да ги настигне.

— Наляво!

Младият актьор се поколеба:

— Не говорите сериозно!

— Започвайте да пълзите!

— Току-що видях един плъх!

— Което означава, че оттук има изход! Давайте! Аз ще остана последен и ще светя с фенера над главите ви!

Откъм стълбището започна да извира дим.

— Нямаме друг избор! — изкрещя Франк.

— Аз ще тръгна пръв! — Ортега извади пистолета си.

Пълният актьор зяпна от изненада:

— Защо ви е пистолет? Колко са големи тези плъхове?

Ортега се отпусна на колене, после легна по корем. Докато детективът се провираше през ниския свод на тунела, Бейлинджър извика на другите:

— Действайте, действайте, действайте! — Той събори мъжете на земята и ги забута напред. — Движение!