Дейвид Морел - Ловци на време

— Когато приключим тук, може да ви позволим да го направите! — извика Аманда. — В момента имаме работа.

— Тръгнете си сега! Оставете го!

— Да го оставим? По дяволите, ще го убия! — Бейлинджър направи крачка напред.

— Не! — Карън застана пред стълбите. — Това е грешка. Вие не трябваше да печелите.

— И ние имахме такова чувство. Съжалявам, че ви съсипахме забавлението.

— Никога не съм предполагала, че ще позволи на някого да влезе тук.

— Той нищо не ни е позволил! — изкрещя ядосано Аманда. — Сами влязохме.

Кънтящият глас на Господаря на играта изпълни пещерата:

— Истина е. Уменията им да оцеляват се оказаха подобри, отколкото очаквах. Те наистина ме изненадаха. В началото казах на Аманда, че единствената възможност да се спаси е, като ме изненада.

— Искаш изненада? — попита Франк. — Почакай да се кача там.

— Ако го убиете, той ще спечели — каза отчаяно Карън.

— Какво?

— Той ще спечели. Как може да ви удовлетворява фактът, че ще му дадете каквото иска? Той ви надхитри, както и мен.

— Надхитрил е вас?

— Ако знаех истината за играта, никога нямаше да му помогна. Открих истинската му цел скоро.

— Истината за играта? Това е истината. — Бейлинджър изстреля три куршума. Те улучиха няколко конзоли, вдигайки сноп искри и пушек.

Той се спусна към нея.

— Спрете! — извика Карън, препречвайки достъпа до стълбите.

— Значи е добре той да убива хора, но не е добре да си получи наказанието?

— Не по този начин. Той е душевноболен. Мястото му е в болница.

— Тогава защо не го затворихте там по-рано? Щяхте да спрете тази лудост, но вместо това, му помагахте. Умряха хора! Не ме интересува какво ви е сторил вторият ви баща. Не ми пука за долапа, където ви е заключил три дни.

— Знаете за това? — шокирано попита Карън.

— Както и че вашата майка ви е изоставила на този пиян перверзник. Това обаче не ви дава правото да…

— Майка му не го е изоставила.

— Какво?

— Аз съм неговата майка. Никога не съм го изоставяла. Няма да го направя и сега.

Дълбочината на заблудата й почти накара Франк да я съжали. Но това, което той и Аманда бяха преживели, потисна всяко друго чувство, освен яростта.

— Долапът беше толкова малък, че не можехме да протегнем краката си — каза Карън. — Седейки в мрака, ние го чувахме как забива пироните във вратата. Бутахме я, но тя не помръдваше. Удряхме я с юмруци, но и това не помогна. Нямаше достатъчно място, за да ритаме. Въздух влизаше единствено през цепнатините по края на вратата. Молихме го да ни пусне да излезем, но той не го направи. Три дни без вода и храна. Седяхме сред урината и изпражненията си. Аз повърнах от вонята. Бях сигурна, че ще умрем, но не можех да допусна Джонатан да разбере колко бях изплашена. Той започна да се задушава и аз му казах, че въздухът ще ни стигне само ако дишаме бавно и спокойно. Милвах го по главата. Повтарях му колко много го обичам. Сложих ръката му на гърдите си, за да усети колко бавно дишам. В тъмнината той ми разказваше шепнешком истории за един измислен свят, наречен Перигрин, където птиците можеха да мислят, да говорят и да правят магии. Представихме си, че сме соколи и летим към облаците. Спускахме се, издигахме се и се реехме над водопади. Долапът изчезна. По-късно си дадох сметка колко не на себе си съм била. Първата игра, която Джонатан създаде, беше за този свят.

Очите на Карън смениха отнесеното си изражение, сякаш тя се върна от друго място.

— Грижа се за него, откакто се роди. Жената, която го изостави, не беше негова майка. Аз съм единствената майка, която познава, единственият човек, когото някога е обичал, а той е единственият човек, когото аз съм обичала.

— Махнете се от пътя ми!

Карън посегна към нещо зад себе си.

— Няма да ви позволя да го нараните. Няма да ви позволя да нараните моя син.

— Той е ваш брат.

— Не! — изпищя жената.

— Франк! — извика предупредително Аманда зад гърба му.

Карън измъкна оръжие. Въпреки слабата светлина, Бейлинджър разпозна формата на автомат. Двамата с Аманда се хвърлиха настрани и куршумите откъртиха парчета от стената до вратата, през която бяха влезли. Жената не беше способна да контролира оръжието. Цевта му отскачаше нагоре и стреляше над вратата. Бейлинджър се изправи, прицели се и изстреля два куршума в главата й. Тя се строполи, автоматът й изтрака на каменния под.

Той мина бързо край пушещите конзоли. Стигна до стълбите, прекрачи тялото на Карън и се втурна нагоре. Металната врата бе открехната и през отвора струеше светлина. Отвори я с ритник и се озова в залата за наблюдение, където дребничкият Господар на играта седеше в стол с формата на космически кораб, заобиколен от контролни уреди. Очилата му криеха изражението на очите му, но сбръчканото му детинско лице му придаваше патетичен вид.