Ричард Касл - Ледена жега

— Първо, сър, това е разследване, а не вендета. И второ, някога попадали ли сте на разследване, което да не е ядосало някого?

— Не.

Простодушният му отговор й напомни, че бившият администратор няма много опит на улицата.

— Е, случва се. Кой се е оплакал?

— Не ми казаха. Просто искаха да знаят дали имате план, или просто биете храстите със сопа и аз не можах да отговоря, защото не съм в течение. — Зад гърба му Роуч безшумно коментираха „имах си хас!“ и тя трябваше да погледне встрани, за да не се разсмее. — Това ще се промени и то веднага. Ще проуча подробно информацията на дъските, а после искам пълен доклад, за да се включа.

— Сър, ами шофьорът, доставил замърсения газ до Съдебна медицина? Мислех, че това е приоритетът ви.

— Не се тревожете, това го делегирах на моето тайно оръжие, Шарън Хайнзбърг.

Айрънс застана пред дъските, пъхна ръце в джобовете си и се зачете, реализирайки най-ужасяващия кошмар на Хийт. Тя хвана Руук за лакътя, дръпна го в задното помещение и затвори вратата.

— Таен заговор, значи? Чуваш ли ме, шефке?

— Стига детинщини, Руук. Трябва да направим нещо.

— Кой ли се е оплакал? Фарук Кузбари? О, сещам се, сигурно е бил Юджийн Съмърс. Тоя заядлив иконом умее да тормози, но не и да търпи.

— Аз залагам на Булдога, Хелън Миксит, но това не е важно. Важното е да попречим на Айрънс да се бърка в случая.

— Как ще го направим?

— Не, ти ще го направиш. Трябва да го разсееш.

— Пак ли да се правя на клоун?

— Да, сложи си големите обувки и червения нос. Опитай да го забаламосаш с фалшиво интервю за статията, преди се получи.

— Вярно е, но миналите резултати не са гаранция за бъдещо представяне. — Тя само го изгледа. — Може би съм гледал твърде много телевизия в болницата.

Когато Руук застана точно между Айрънс и дъската, която четеше, капитанът видимо се подразни.

— Имате ли минутка, капитане?

— Както виждате, зает съм.

— О, извинете. Просто ми хрумнаха някои неща за статията, върху която работя, но няма проблем, ще почакам.

Той успя да направи точно две крачки, преди Айрънс да го сграбчи за рамото.

— Мисля, че в кабинета ми ще ни е по-удобно.

И той го поведе натам.

Тогава се върнаха Фелър и Раймър, които бяха ходили до ресторанта, до който Никол Бернарден бе търсила напътствия в интернет.

— Изскочи нещо — каза Опи, когато двамата стигнаха до бюрото на Ники.

— Ресторантът се нарича „Пържоли Уендъл и Уейлънди“ и е на пресечката на 94-та и Бродуей. Чакахме помощник-управителя да се появи на смяна, но той определено разпозна жертвата — каза Фелър. — Каза, че Бернарден е дошла в седем вечерта. Запомнил я, защото заела цяла маса, половин час чакала някого пред чаша минерална вода и изобщо не вечеряла.

— Каза ли защо не? — попита Хийт. — Някой й се е обадил и си е тръгнала?

— Не, дошъл някакъв мъж — каза Раймър. — Дошъл, седнал, двамата говорили пет минути, тя си тръгнала, но той останал и си поръчал пържола с кост.

Ники се намръщи.

— Помнят дори поръчката му?

— Още по-добре, снимали са се с него — Фелър извади една снимка в рамка, на която главният готвач и помощниците му се бяха наредили около едно познато ухилено лице. — Свалих я от стената до бара.

— Това човекът, за когото си мисля ли е? — попита Хийт.

— Самият той — каза Раймър. — Дойд Люис, търсачът на съкровища.

— Може ли да видя? — помоли Хийт и той й я подаде.

— Добре, но внимавай, този човек е легенда.

— Това е снимка — каза Ники.

— На легенда — натъртено повтори Раймър.

— Цял следобед е така — съобщи Фелър.

Хийт разгледа снимката и се престори, че я изпуска, само за да види как Опи откача. Той не я разочарова.

— Да повикаме Дойд Люис и да поговорим с него.

— Ще трябва да почакаме — каза Фелър. — Агентът му казва, че е на тайно приключение нейде в Амазонската джунгла.

— Тайно приключение. Ама че готино! — възкликна Раймър.

— Стига, Опи — каза партньорът му. — Престани вече. Пощади стария Ранди.

Докато се возеха с асансьора към апартамента на Руук същата вечер, Ники извади телефона си.

— СМС от Картър Деймън. „Извинявай, че не ти върнах обаждането… натъкнах се на стара папка, свързана със случая, ще ти бъде интересно.“ Иска да се видим на кафе.

Докато тя му отговаряше, асансьорът започна да се тресе.

— Писта! — извика Руук и двамата изскочиха в коридора. — Писна ми вече, ако обичах земетресения, щях да се преместя в Ел Ей, където поне ще умра с тен.